Огледа летните гуми за колата. Велосипедната помпа. Куфарите, етикетите по тях.
Сред всички тези неизползвани и неизползваеми вехтории имаше един кашон с дрехи, с надпис „КЕЙТ, ДЕЛОВО ОБЛЕКЛО“ - тъмни вълнени костюми, колосани бели блузи със захабени яки. Целият ѝ някогашен живот, опакован и захвърлен в мазето.
Отиде до пекарната и си поръча сандвич с шунка. Докато чакаше да ѝ го направят, се замисли по какъв начин би могла да научи кои са тези Марлена и Нико, без да им звъни. Едно позвъняване винаги оставяше следи, които можеха впоследствие да отведат обратно до нея.
И ако Декстър не беше проверил лично видеозаписа, то кой? За какво беше поставена онази камера там?
Тя отвори и претършува чекмеджетата, в които той държеше бельото и чорапите си, шкафа с тениските; джобовете на панталоните му, на саката и палтата; вътрешните шевове на коланите му, хастара на вратовръзките. Бръкна във всичките му обувки, надигна стелките, провери токовете за кухини.
Отиде да вземе децата от училище, купи им сладкиши и ги настани пред телевизора да гледат анимационни филмчета на френски език.
Седнала на дивана до тях, продължи с обложките на компактдисковете, фотоалбумите, гърбовете на снимките.
- Мамо? - обади се Джейк. - Гладен съм.
Беше забравила да нахрани децата си.
Кейт не усети кога Декстър се прибра от работа. Аспираторът в кухнята бучеше и тя тъкмо приготвяше панирано пиле.
- Здрасти.
Тя подскочи, дясната ѝ ръка още стискаше дръжката на тигана, из кухнята се разлетяха парчета пиле, нагорещеният метал се долепи до голата ѝ лява ръка, оставяйки червена резка. Изпусна тигана върху керамичния котлон и изпищя от болка.
- О, боже! - Декстър дотича при нея, но застана безпомощно, не знаейки какво да прави.
С два скока Кейт отиде до мивката, пусна студена вода и постави ръката си под струята.
- Извинявай! - казатя.-Извинявай.
За няколко секунди бе забравила за видеокамерата, за парите, за Марлена и Нико. Но изведнъж отново се сети.
Декстър постави ръка на рамото ѝ.
- Съжалявам - каза той, като коленичи и засъбира парчетата от пода, за да ги хвърли в кофата за боклук. После събра онези, които се бяха разпилели по плота, и ги пусна обратно в тигана. - Това още става за ядене, нали?
Тя кимна.
- Да донеса ли аптечката?
Петсантиметровата червена резка изпъкваше върху бялата кожа от вътрешната страна на ръката ѝ. Тя продължаваше да я държи под ледената струя.
- Да. Благодаря.
Погледна съпруга си. В очите му прочете тревога. Той никога досега не се бе изгарял при готвене. Защото почти никога не готвеше. Затова не му се бе случвало да се набучи на ножа за обезкостяване, да си смъкне кожата на палеца, белейки картоф, да се изгори с вряла вода или да се опръска с кипящо олио.
За сметка на това беше откраднал петдесет милиона евро.
Вечерята започна и свърши. Родителите почетоха малко книжки на децата, после всеки почете за себе си, после Декстър заспа, без да спомене каквото и да било за някакъв видеозапис.
Тя лежеше до него в тъмното и не можеше да мигне.
Марлена и Нико.
- Ами Декстър? - попита Клеър; с Кейт чакаха пред училището да стане три.
- Моля? - Кейт беше изцяло погълната в натрапчивите си мисли.
Не бе открила нищо повече: никакви банкови сметки, никакви следи, които да показват кои са Марлена и Нико, никаква информация за откраднати петдесет милиона евро където и да било по света. Освен това днес надвечер щяха да пътуват за Амстердам, а Кейт още не бе започнала да събира багажа. Декстър щеше да се върне към четири и половина, нетърпелив да тръгнат на път. Нямаше никакво време.
- Казах, че Себастиан за нищо не става в домакинската работа. А Декстър как е, справя ли се?
- Не - каза Кейт. - И той за нищо не става. В домакинството, имам предвид.
- Ти ли сглобяваш боклуците от ИКЕА? - попита Клеър.
Веднъж на Кейт ѝ се бе наложило да сглоби скрин с чекмеджета от 388 отделни части.
- Да - призна си с неохота тя. Скринът ѝ бе отнел четири часа.
- На Себастиан трябва да му се молиш, за да благоволи - каза Клеър.
- И Паоло е същият-рече София.
- За Хенрик да не говорим - обади се Кристина и добави шепнешком: - Трябва да му правя свирки, за да смени една електрическа крушка.
Кейт знаеше, че Кристина се шегува за свирките. Но може би не беше зле да пробва, понеже Декстър не пипваше...