Беше сама на един мост и гледаше нагоре към синьото привечерно небе, по което се носеха подгонени от вятъра рехави облаци - разтеглени щрихи в бяло, сиво и сребристо, нанесени с гигантска четка. Светлините в прозорците и фарчетата на велосипедите бяха запалени, ярки петна се отразяваха във водите на канала.
Декстър бе отвел момчетата в хотела да погледат телевизия преди вечеря. Срещата им с неговия досаден приятел Брад беше чак в осем.
От отсрещната страна на моста бутиците бяха по-нарядко, после свършваха; откъм една двойка младежи с растафариански прически се носеше сладникавият мирис на марихуана.
Кейт откри банка и влезе в малкото преддверие с банкоматите. Разтвори портфейла си, но не посегна към обичайните кредитни и дебитни карти, а бръкна с палец в една вътрешна преграда с половин дузина карти, които не ѝ трябваха за нищо в Европа, но си ги носеше ей така, за всеки случай: ламинираната карта със социалноосигурителния ѝ номер, старата ѝ служебна карта, членската ѝ карта от фитнес клуба. А между тях имаше и една дебитна карта от американската разплащателна сметка, която бе открила и поддържаше на свое име. Сметката, за която Декстър не знаеше.
Изтегли лимита: хиляда евро.
Изтегли и допустимия максимум от съвместната им люксембургска банкова сметка - още хиляда. После още по хиляда от две кредитни карти.
Когато излезе на улицата, тук-там вече светеха червените фенери. Жените бяха отпуснати и непривлекателни - азиатки с провиснали гърди, преливащи от пристегнати дантелени корсети, по жартиери, на високи токове.
Кейт се отби в един минимаркет и купи руло найлонови пликчета, тиксо и бутилка минерална вода. Беше ожадняла от напрежението.
Напред улицата се стесняваше, витрините на публичните домове ставаха все по-нагъсто. Мина покрай шест жени една до друга, всичките симпатични тъмнокоси европейки; зад ъгъла започваха чернокожи с начервени месести устни и едри задници. Сякаш бяха разделени по категории като стока в универсален магазин.
Влезе в едно осветено бистро, което отвън ѝ се стори чисто и безопасно, но вътре беше малко по-страшничко. Поръча си кола, постави няколко монети на бара и бързо я изпи. После се запъти към задната част на заведението, откри знака за тоалетната, който сочеше надолу, към зловещо вито стълбище. В подножието му имаше двама мъже, погълнати в някаква тайнствена сделка.
- Извинете - каза тя, като се провря бързо покрай тях и заключи отвътре вратата.
Извади рулото найлонови пликчета от джоба си, откъсна едно по перфорацията и изхвърли останалите в кошчето за отпадъци. Измъкна дебелата пачка едри банкноти, отброи няколко по сто евро и ги натъпка в десния си джоб, после няколко по двайсет, които сложи в левия. Остатъка от четирите хиляди евро пъхна в найлоновото пликче, притисна го между дланите си, за да изкара въздуха, след което го залепи с тиксо.
Седна върху капака на тоалетната чиния и свали левия си ботуш. Когато кръстосваше крака, Кейт винаги премяташе десния върху левия. Не знаеше дали ще ѝ се случи да кръстоса крака - нямаше представа как ще се развие цялата противна сцена, ако изобщо се стигнеше дотам, - но предпочиташе да е подготвена, отколкото да съжалява после.
Ботушът беше с нисък ток, но щеше да свърши работа. В задната част на подметката, зад свода на стъпалото, имаше достатъчно място, където да закрепи с тиксо найлоновото пликче с парите.
Отвън, на тротоара, разни мъже тъпчеха на място, разменяйки си бързи погледи в червеникавия полумрак. Сред тях имаше шумни, превъзбудени младоци на групички по трима-четирима, които си даваха кураж, като се перчеха и надуваха един пред друг, за да компенсират неопитността си. Имаше и костюмирани мъже на средна възраст, някои плахи, други нагли, или просто такива, на които не им пукаше какво си мислят хората, все пак на такова място всеки идваше с определена, недотам чиста цел. Както и навсякъде другаде.
Кафенетата бяха препълнени, от вратите им се чуваше глъч, наоколо се разнасяше остра миризма на трева.
Млад мъж срещна погледа ѝ, в очите му имаше смътна покана. Тя го огледа преценяващо и отмина.
Движеше се по протежение на друг канал, много различен от онези, които бе виждала в хубавите квартали на Амстердам. Тук имаше само сексшопове, стриптийз клубове и витрини с червени фенери. От вратата на някакъв бар се разнесе пиянски смях, някой ломотеше нещо на английски с австралийски акцент, смутен женски кикот отвръщаше на шегите му.
Друг мъж потърси погледа ѝ; беше по-възрастен и някак по-обръгнал. Кимна ѝ и тя отвърна на кимването му. Мъжът каза нещо на холандски и тя забави крачка, но не отговори.