- Трябва ли ти нещо? - Акцентът му беше от Карибите; и той като нея беше чужденец.
- Ами да.
В устата му проблесна златен зъб.
- Какво?
- Нещо специално - отвърна тя. - От желязо. С олово вътре.
Усмивката му изстина.
- Не мога да ти помогна.
Кейт бръкна в левия си джоб и извади двайсетачка.
- А кой може?
- Потърси Дитер в сградата на ъгъла. - Мъжът посочи с глава надясно и къдриците му в стил Боб Марли се разлюляха.
Тя продължи по тротоара покрай тесния канал, следвана от звуците и вонята на вертепите. Спря се пред един клуб, предлагащ секс на живо; цветните рекламни плакати отвън не оставяха никакво съмнение относно репертоара на заведението. Отпред беше застанал мъж с лъскав черен костюм, тясна кожена вратовръзка и островръхи обувки. Той внимателно наблюдаваше кой влиза и излиза. Погледите им се срещнаха.
- Guten tag.
- Здрасти. Ти ли си Дитер?
Мъжът кимна.
- Търся нещо. Един приятел ми каза, че можеш да помогнеш. Трябва ми желязо.
Дитер я изгледа объркано.
- Арматурно?
- Не - отвърна тя. - Стомана. - Насочи показалец към него и потупа отгоре с палеца си.
Дитер поклати глава.
- Невъзможно.
Кейт извади две сини двайсетачки от джоба си и ги протегна към него. Мъжът направи гримаса и отново поклати глава.
Тя извади нова банкнота, този път стотачка.
Дитер погледна зелената хартийка; цифрата 100 се виждаше ясно.
- Ела с мен - каза той и прибра банкнотата.
Обърна се и закрачи нервно, като се оглеждаше насам- натам; явно се чувстваше неловко извън познатите води на секс услугите.
Минаха по един мост и поеха по оживена тясна улица с привлекателни проститутки на всяка витрина - популярна дестинация за масовия потребител - секс без извращения.
От там свиха в още по-тясна и тъмна уличка, по-скоро пасаж от голи тухлени стени с два-три червени фенера.
Дитер спря пред една червена витрина; Кейт се закова зад него. Хубавичката блондинка вътре огледа първо него, после Кейт, накрая стана и безмълвно отвори вратата. Лъхна ги миризма на тамян, цигарен дим и белина. Дитер заобиколи момичето и влезе за малко в мизерната ѝ стаичка; старателно оправеното легло беше заобиколено отвсякъде с огледала. Тя избягваше погледа на Кейт.
После тръгнаха по тясно коридорче, облицовано с евтина шперплатова ламперия без украса. Тъмно паянтово стълбище в дъното водеше в неизвестна посока.
Кейт се спря; започваше да се притеснява.
- Ела - подкани я мъжът, като ѝ махна с ръка. В жеста му нямаше нищо успокоително. - Хайде.
Заизкачваха се по скърцащите стъпала, докато стигнаха до друг, наскоро реконструиран коридор. Евтините дъски се тресяха под стъпките им, до ушите на Кейт достигна приглушено думкане на рап музика, редуваха се ту плътен глас, ту електронно квичене, вече се различаваха и думите на английски - недвусмислено вулгарни и брутални.
От мокет преминаха върху застлан с керамични плочи под, коридорът се разшири, таванът стана по-висок, сякаш от бордей бяха преминали в дворец, по чудо скрит от човешки погледи в този западнал квартал. Изправиха се пред голяма двукрила врата, Дитер погледна през рамо към нея, после бутна двете крила навътре...
Кейт обхвана с поглед хаоса в огромното помещение.
Навсякъде върху персийските килими бяха разхвърляни дивани, канапета, лежанки, ниски масички, лампиони с копринени абажури и стойки от алабастър; в двата края имаше мраморни камини, а на отсрещната стена огромни прозорци гледаха към канала. Наоколо се виждаха половин дузина момичета в различна степен на разголеност; главата на едно от тях се намираше в скута на татуиран мъж с множество пиърсинги и яростно изражение на лицето, който я беше сграбчил за косата на тила и енергично я движеше нагоре-надолу. Рижава глава, наведена над ниска масичка с огледална повърхност, се отметна рязко назад, шмъркайки белия прашец от огледалото; после мъжът се разтърси като мокро куче, дългата му сплъстена коса го шибаше през лицето като камшик.
- Ееехааа! - изрева рижавият. - Сууупер! - Той обърса носа си и едва тогава видя първо Кейт, после Дитер. - Коя е тая?
Дитер вдигна рамене.
- Търси нещо.
- Ти познаваш ли я?
- Не, изобщо.
- Атакааа...
Дитер отново вдигна рамене, обърна се и си тръгна, като затвори вратите след себе си, доволен, че се е отървал от Кейт и нейните притеснителни въпроси.
- Анжелик? Пребъркай я.
Момичето се надигна мудно в целия си ръст от метър и осемдесет; беше почти гола, по бикини и обувки с остри като шило токове. Рижавият я наблюдаваше похотливо. Анжелик беше със страхотно тяло и едва ли имаше повече от седемнайсет години. Тя пребърка Кейт, после се върна обратно на лежанката и забоде нос в списанието си. Четеше „Вог“.