Въртя нещо между пръстите си, нещо като палка. Знам какво е и без да поглеждам. Химикалка. Мечът на Ролинс, с който се изправя срещу света. Внезапно спира да го върти и вместо това започва да барабани в такт по корема си.
Стаята му е страшно вехта, има само легло, малък скрин и библиотека, натъпкана със стари книги. Навремето, когато прекарвахме заедно всяка минута, ходехме всеки уикенд до книжарницата за книги на старо и купувахме цели чували. Един от рафтовете е посветен на Стивън Кинг. Сещам се, че любимата му книга е „Мъртвата зона“.
Вратата се отваря и вътре нахълтва мъж с червена вълнена риза. Явно чичо Нед.
— Май пропускаш днешните задължения — казва мъжът. Гласът му звучи обвинително, но нямам представа в какво го обвинява.
Ролинс се изправя в леглото.
— Какви задължения?
— Събота е. Твой ред е за къпането.
Ролинс изругава.
— Не може ли да остане за утре?
— Това си е твоята майка — мъжът вдига обвинителен показалец насреща му.
Ролинс въздъхва, изправя се и избутва мъжа. Тръгва по коридора и се спира зад инвалидна количка, в която седи жилава женица и гледа анимационен филм. Косата й е толкова чорлава, че прилича на гнездо.
— Време е за баня — казва Ролинс малко рязко.
Нищо чудно, че никога не ме е канил тук. Като се започне от намусения му чичо и се стигне до майка му в инвалидната количка, явно си има достатъчно грижи и без да се тревожи какво си мислят приятелите му. Започва да ме обзема чувството, че не биваше да идвам тук.
Ролинс избутва количката по коридора, а после и в банята, която май не е чистена от години. Завърта ръчката и във ваната потича вода. Внимателно проверява температурата — да не е нито твърде гореща, нито твърде студена.
После помага на майка си да се съблече, като през цялото време гледа към тавана. Тя вдига ръце и той сваля блузата й. После се обляга на него, докато сваля панталоните и бельото й.
Усещам, че някак е успял да изключи. Прави всичко на автопилот. Помага й да влезе във ваната, като я придържа да не се подхлъзне. После пълни една голяма пластмасова чаша и излива водата върху главата й. Тя пляска с ръце от възторг. Ролинс автоматично насапунисва стара розова гъба и трие раменете и гърдите й.
Скоро къпането приключва и майката на Ролинс, подсушена, отново заема мястото си пред телевизора. Ролинс тръгва с тежка стъпка към стаята си, а ръцете му се свиват в юмруци, когато подминава чичо си, който тъкмо си отваря кутийка бира.
Когато се прибира в стаята си, забелязвам нещо, което съм пропуснала преди. Изпод леглото му, съвсем тясно, стърчи купчина снимки.
Той се приближава и успявам да различа фигурата на момиче с червен бански върху плажна кърпа. Черната й коса е разпиляна около лицето й, на което се мъдрят гигантски червени слънчеви очила. Софи. Какво по…?
Обзема ме тревога. Защо държи снимки на Софи? Но преди да разбера какво става, вече съм на колене до леглото и разпилявам снимките по пода.
Част от мен осъзнава, че съм успяла да накарам Ролинс да направи каквото искам, но най-вече искам да се съсредоточа.
Има снимки на Софи в училище, в екип на мажоретка, и даже по боксерки и тениска, със сплетена на висока плитка коса. И не само това — има снимки и на Амбър Прескот.
Една от снимките привлича вниманието ми. Хващам я, за да я разгледам по-отблизо. Амбър и Софи на тренировка. Някъде отзад Саманта Филипс седи на скамейките, опряла мегафон до устата си. Ролинс е нарисувал рога на дявол върху пламтящо червената й коса и опашка с остър връх край глезените й. В свободната й ръка е нарисувал тризъбец.
Защо му е на Ролинс да държи снимки на мъртви момичета в стаята си?
Връщам снимката на земята и се изправям с надеждата да открия нещо друго. Някаква врата в дъното на стаята привлича погледа ми. Когато я отварям, сърцето ми се свива. Два чифта дънки, спретнато закачени на закачалки. И коженото му яке, най-ценната му притежание.
В дрешника буквално няма нищо друго.
Точно в този момент усещам, че се изплъзвам.
„Не.“ Вкопчвам се в Ролинс с всяка фибра на съществото си. Но, макар така лесно да се бях плъзнала в него, оказва се невъзможно да се задържа в тялото му. Олюлявам се назад и оставям тялото на Ролинс да лежи в леглото.
Струята гореща вода бие по гърба и раменете ми и изтласква напрежението, натрупало се от последното ми плъзване. Накланям глава назад и оставям водата да плиска в лицето ми, докато разсъждавам над видяното в къщата на Ролинс.