Надявах се да открия някаква причина за срещата му с Амбър в нощта на смъртта й. Но сега въпросителните бяха още повече.
От друга страна, можех да го контролирам. Явно най-важно бе да се съсредоточа. Когато успях да накарам Скоч да направи каквото исках, бях толкова бясна, че единствената ми мисъл бе да го халосам, както си заслужаваше. А докато бях в Ролинс, бях твърдо решена да разбера защо онези снимки са у него.
Телефонът ми, подпрян на ръба на мивката, в случай че Зейн се обади, докато се къпя, зазвънява с игривата мелодия, която се включва, когато ме търси непознат. Стисвам очи, спирам водата и се протягам за кърпата.
Номерът на дисплея ми е смътно познат, но не мога да го свържа с никого. Кодът е от Айова Сити, така че вероятно няма да се опитат да ми продадат нещо. Увивам кърпата около тялото си, пъхам крайчето под мишницата си и вдигам.
— Ало?
— Вий?
Познат глас, но не мога да се сетя чий.
— Да?
— Саманта съм.
Залива ме нещо като носталгия и имам чувството, че вместо да изляза от душа, съм се върнала назад във времето, когато обажданията от Саманта не бяха нещо необичайно. За миг онемявам и застивам с отворена уста като някоя идиотка.
— Ъм. Саманта? Защо ми звъниш? Да не бъркаш номера? Ще извикам Мати. Днес има рожден ден, нали знаеш…
— Аха, ами аз всъщност затова се обаждам.
— Добре… и какво искаш?
— Организирам малко събиране у нас довечера. Но е изненада. Питах я дали иска да дойде у нас да гледаме филми, но тя каза, че предпочитала да си стои у дома… — Тонът й ме вбесява, сякаш е абсурдно Мати да пожелае да си остане със семейството.
— Саманта. Две момичета от отбора ти са мъртви. Не е ли малко… нетактично да правиш купон?
— Точно затова ни трябва нещо разведряващо. Сигурна съм, че Мати не е ставала от леглото през последните два-три дни. Права ли съм? А трябва да излезе и да се позабавлява. Правя го заради нея.
— Аха. Е, Мати ще постъпи, както прецени. Съжалявам, ако това ти проваля плановете.
Саманта млъква за миг.
— Вий, честно. Опитвам се да направя нещо хубаво за Мат. След всичко, което се случи миналата седмица… има нужда от приятелите си.
За малко да изтърся, че според мен Саманта не е никаква приятелка, но се сещам за Мати, затворена в стаята си като отшелник. Може би действително няма да е зле да излезе от къщи. Да се поразсее. Май идеята не е чак толкова лоша.
— Какво искаш да направя?
— Ела на купона. И убеди и нея. Ще дойда да ви взема. Знам, че не караш…
Гласът й заглъхва и съм сигурна, че и двете мислим за онова празненство, когато Скоч бе завлякъл безжизненото ми тяло в мъжката съблекалня пред очите й.
— При едно условие — казвам.
— Всичко ще направя — отвръща тя и мога да се закълна, че е на път да се разплаче.
— Да не каниш Скоч Бекър.
— Готово.
— Добре. Ела да ни вземеш в седем.
Стаята на сестра ми тъне в тъмнина, а меката мелодия на Pearl Jam — Black — се носи във въздуха и насища стаята с такава осезаема болка, че имам чувството, че мога да я докосна. Сестра ми лежи на пода, увита в розово одеяло.
— Мати?
— Шшшшт, това е най-готината част — прошепва тя, без да отваря очи.
Еди Ведър тъжно пее за снимки, обвити в черно. Толкова пъти съм слушала тази песен и съм си представяла как всички снимки на мъртвата ни майка са покрити със саван. Саманта е права. Трябва да измъкна Мати от тази дупка.
— Обожавам тази песен — казвам, после пристъпвам на пръсти до компютъра й и натискам паузата с думите: — Но не мислиш ли, че ще е добре да си пуснеш нещо малко по-ведро на рождения си ден?
Музиката спира и сестра ми възмутено се изправя.
— Ей!
— Да, знам. Но току-що ми се обади Саманта. Покани ни да й идем на гости и да гледаме филми или нещо такова. Навита ли си?
Мати присвива очи срещу мен.
— От къде на къде се обажда на теб?
Въздъхвам.
— Все пак едно време бяхме приятелки. Освен това се тревожи за теб. Хайде! Ще е забавно. — Думата „забавно“ горчи в устата ми като намазана с цианид. Но Мати е толкова замаяна, че не забелязва колко неумело лъжа.