Нийл сви рамене.
— Така ми се стори. Напълно е възможно да е искал да те обере, но все пак се съмнявам. Държеше се твърде уверено. Всъщност има ли някой, който да иска да те убие? — В гласа му прозвуча съмнение.
— Ядосах двама души, но не до такава степен, че да искат да ме убият. Поне така мисля.
— Може да са те объркали с някой друг?
Дженифър погледна встрани, поклати глава и се засмя тъжно.
— Едва ли някой би тръгнал да ме убива заради онова, което направих. В никакъв случай. Ако не е грешка, значи някой го прави заради случилото се с баба.
— Сигурна ли си, че никой не ти е много, ама много ядосан?
— Асистентката на баба, но това си е неин проблем. Не е нещо, заради което да убие човек.
— Каквато и да е причината, ти извади страшен късмет, че онзи цивилен полицай беше наблизо.
— Много си прав — отвърна тя. — Хайде, ела! Да го намерим. Може би той ще знае нещо. Може би дори е следил онзи, другия. След като вече имат трупа, може пък да знаят дали ме е преследвал. Заслужава си да опитаме да научим нещо.
Нийл се пресегна и я хвана за ръката.
— Не те съветвам да го правиш.
— Защо не? — попита Дженифър, отърсвайки се от ръката му.
— Когато идвах тук за медицинския симпозиум, научих много неща от домакините ми за индийската полиция и правителството. Най-добре е да стоиш далеч от тях, освен ако не е абсолютно наложително. Тук корупцията е начин на живот. Тя не се приема така, както на запад. Всеки път, когато се наложи да общуваш с тях, това ти струва пари. Тяхното Централно бюро за разследване, еквивалентът на нашето ФБР, е по-различно. Но в тази ситуация ще си имаш работа с местната полиция. Дори не съм сигурен дали няма да те приберат в затвора за това, че си подтикнала някой да извади пистолет.
— Не ставай глупав — каза Дженифър, мислейки, че Нийл се шегува. Тя тръгна към мястото на инцидента. — Преувеличаваш.
— Съвсем мъничко — призна Нийл, настигайки я бързо. — Но фактът, че местната полиция е корумпирана, е известен на всички, повярвай ми. Повечето държавни служители са същите. Най-добре да си нямаш работа с тях. Ако искаш да направиш запитване за някое престъпление, те първо трябва да попълнят ПИД, или „първи информационен доклад“, който, разбира се, има пет милиона екземпляра. Това означава, че трябва да работят, което те мразят, а по този начин намразват и теб.
— Убиха човек. Трябва да има ПИД.
— Да, но това е неговият ПИД.
— Колкото повече се замислям, толкова по-вероятно ми се струва, че той ме е следил.
— Може би, а може би не — каза Нийл. — Казвам ти, голям риск поемаш. Няколко пъти ме посъветваха да си нямам работа с местната полиция.
Не беше лесно да вървят заедно в тълпата, особено когато тя се сгъсти още повече с приближаването към местопрестъплението. Нийл пропусна Дженифър напред. Тя внезапно спря и се обърна към него.
— Чакай малко! — извика тя. — Макар че тази случка наистина ме потресе, искам пак да те попитам: какво правиш тук, за бога? Мислите ми се отплеснаха към инцидента и забравих.
— Нищо чудно — каза Нийл, опитвайки се да измисли благовидно обяснение. После сви рамене: — Тук съм, защото ме помоли да дойда и защото каза, че имаш нужда от мен. Тогава не го приех чак толкова сериозно. Признавам, че повече ме интересуваше срещата на сърфистите, която се провежда днес в Ла Джола. За съжаление, след като ти си тръгна, преди да го обсъдим, аз се ядосах, а докато ми мине, вече беше отпътувала.
— Кога пристигна? — попита Дженифър.
— Снощи. Не исках да те притеснявам, докато спиш. Проблемът е, че те дори не ми казаха номера на стаята ти, за да мога да долепя ухо на вратата.
— Защо не ми се обади, че идваш?
— Много ясно — отвърна Нийл и се изсмя на собствените си притеснения. — Страхувах се, че ще ми кажеш да си взема багажа и да се прибирам. Дори не бях сигурен, че ще ми вдигнеш. А дори да вдигнеше, тъй като те познавам добре, не бях сигурен дали няма просто да ми кажеш да си гледам работата и да ме пратиш по дяволите.
— Можеше и така да стане — призна Дженифър. — Бях разочарована от реакцията ти.
— Съжалявам, държах се егоистично — каза Нийл.
Дженифър се замисли за миг. След това отново се обърна и тръгна през тълпата. Велорикшата продължаваше да лежи на земята. Тялото също беше там, непокрито. Без лява буза и оголени зъби, лицето изглеждаше като изкривено в гримаса.