— Трябва ли да ми разказваш всичко това? — оплака се Рамеш.
— Трябва, ако искаш да разбереш как се е стигнало до проблема.
Рамеш направи въртеливо движение с показалеца си, подканяйки го да продължи.
— Тя се спря за кратко до Червения форт, но явно крепостта не й допадна. След това отиде на пазара, паркира пред Джама Масджид и нае велорикша.
— Не можеш ли просто да ми кажеш какъв е проблемът? — отново го прекъсна недоволно Рамеш.
— Точно когато влязох след нея в паркинга, видях един нов мерцедес Е-класа. Обърнах му внимание, защото я следеше още от Червения форт.
Рамеш завъртя очи, отегчен от обясненията на Нареш.
— Човекът слезе от мерцедеса и последва госпожица Ернандес, което ми се стори доста интересно, затова удвоих усилията си и хукнах след двамата. После всичко се случи за секунди. Той не се поколеба. Притича до госпожица Ернандес и извади пистолет. Намираха се точно в центъра на претъпкания пазар, заобиколени отвсякъде с хора. Беше готов да стреля, без да задава никакви въпроси. Имах две секунди да реша дали да се намеся. В главата ми се въртяха единствено думите ти да не я превръщам в мъченица. Е, точно такава щеше да стане, така че аз стрелях и убих потенциалния убиец.
Рамеш бавно отвори уста и челюстта му увисна. След това се плесна по челото и се облегна на лакът.
— Не! — поклати глава той.
Нареш сви рамене.
— Всичко стана толкова бързо. — Нареш бръкна в джоба си и извади лист хартия. На него беше написано името Дхавал Наранг. Постави го на бюрото пред Рамеш.
Без да вдига глава, Рамеш се пресегна и го взе. Прочете името.
— Знаеш ли кой е този човек? — избъбри той. Вдигна очи и погледна раздразнено Нареш.
— Знам. Дхавал Наранг.
— Точно така. Това е Дхавал Наранг и знаеш ли за кого работи?
Нареш поклати глава.
— Работи за Шашанк Малхотра, тъпанар такъв! Малхотра искаше да се отърве от момичето. Всичко щеше да се припише на крадци. Тя щеше да се превърне в мъченица само ако ние, гражданските служби, я убием, а не Малхотра.
— Какво трябваше да направя? Опитвах се да следвам заповедите ти. Защо не ми каза, че Малхотра ще се погрижи за нея?
— Защото не знаех. Поне не знаех със сигурност. — Рамеш разтърка яростно лицето си. — Явно ситуацията се влошава. Сега тя знае, че е мишена. Къде се намира в момента?
— Прибра се в хотела.
— Какво стана на пазара?
— Изстрелът предизвика всеобща паника. Тя хукна заедно с останалите. Аз останах на мястото, за да помогна на местните полицаи да възстановят реда и да разберат самоличността на жертвата.
— Тя върна ли се да разговаря с теб и полицията?
— Върна се, придружавана от някакъв американец. Не знам къде са се намерили. Но не се обърна към полицията, което ми се струва доста странно. Мислех да я привикам на разпит, но първо реших да говоря с теб.
— Това показва колко подозрителна е станала.
— Може би след преживяното просто ще си тръгне?
— Хубаво би било, но според асистентката на баба й и изпълнителния директор на болницата това няма да стане. Незнайно по какви причини тази млада жена е ужасно мотивирана и нищо няма да я спре.
— Добре, какво искаш да направя?
— Успя ли да разбереш кой подава информация в CNN?
— Тази сутрин изпратих двама души да се занимават с това. Още не съм говорил с тях.
— Обади им се, докато аз говоря с Шашанк Малхотра. — Независимо от всичко, което беше казал на Нареш, Рамеш знаеше, че вината за смъртта на Дхавал Наранг е изцяло негова. Трябваше да предупреди Нареш.
— Надявам се, че ми се обаждаш, за да ми благодариш, че съм разрешил проблема ти — каза Шашанк, когато двамата се свързаха. Тонът му беше равен. Не беше така весел като предишния ден, нито пък злобен.
— Боя се, че не. Страхувам се, че към предишния проблем се е прибавил и нов.
— Какъв? — Гласът отсреща съвсем не прозвуча дружелюбно.
— Първо, госпожица Ернандес е уговорила и жената на третия пациент да поиска аутопсия. И второ, Дхавал Наранг е бил убит тази сутрин на пазара в Стария Делхи.
— Шегуваш се.
— Ти ли го изпрати да разговаря с тази жена Ернандес и да я уговори да напусне страната? — попита Рамеш.