— Наистина ли е мъртъв? — попита Шашанк с гняв и недоверие в гласа.
— Научих го от сигурен източник.
— Но как е могло да се случи? Той беше професионалист, а не някакъв аматьор.
— Хората грешат.
— Не и Дхавал — изръмжа Шашанк. — Беше най-добрият. Виж какво, искам да се погрижиш за тази жена.
— Чувствата ни са взаимни, но сега тя е предупредена, че някой иска да я убие. Мисля, че се налага да се справим първо с това.
— Действай! — промърмори Шашанк. — Не ми се иска да започнеш да се оглеждаш уплашено, когато отиваш или се връщаш от работа.
Рамеш остави слушалката на мястото й. После погледна към Нареш, който тъкмо приключваше разговора си.
— Все още нищо — каза Нареш. — Но все пак още са в началото на разследването. Няма да е лесно. Университетските лекари, който имат право да приемат пациенти в частните болници, са доста, а и голяма част от тях имат такива права в повече от една болница. Правят го най-вече за удобство на пациентите и очевидно не приемат чак толкова много, тъй като по принцип нямат право на това.
— Хората ти ще продължат да работят по случая, нали?
— Разбира се. Какво искаш да направя?
— Продължавай да следиш Ернандес. Довечера пристига някакъв неин приятел, съдебен патолог. Не забравяй, че не искаме никакви аутопсии. За щастие, в този случай законът е на наша страна.
Глава 28
18 октомври 2007 г.
Четвъртък, 16:32 часа
Ню Делхи, Индия
Кал беше вдигнал кръстосаните си крака върху масата в библиотеката. Сантана му беше донесла купчина статии за медицинския туризъм, каквито непрекъснато излизаха в американските вестници. Бяха подхванали трите отделни репортажа на CNN за смъртните случаи в Ню Делхи. Хората поглъщаха всичко с охота. Любимите на Кал бяха онези, гарнирани с личните истории на хора, отказали пътуванията си най-вече до Индия или Тайланд.
След като всичко се развиваше толкова добре, Кал би трябвало да е въодушевен, но не беше. Историята с тази Ернандес го човъркаше цял ден. Рано сутринта се беше обадил на анестезиолога и патолога и отново преговори хипотетичния сценарий със суксаметониума. Ако двамата лекари подозираха нещо, те не го показваха по никакъв начин и се надпреварваха да го уверяват, че диаболичната схема е непробиваема.
След приключването на конферентния разговор той се почувства по-уверен. За нещастие, това усещане не продължи дълго и тревогата постепенно отново се загнезди в подсъзнанието му. Какво ли беше събудило подозренията на тази досадна студентка по медицина? Дори и да си заминеше, сигурно щяха да се появят и други, които ще бъдат също толкова любопитни и ще се натъкнат на същите потенциално фатални несъответствия.
— Здрасти, човече! — извика Даръл от вратата на библиотеката.
Кал му махна с ръка.
— Какво става?
— Искаш ли да дойдеш и да хвърлиш един поглед на новото превозно средство на нашата организация?
— Защо не? — Той смъкна краката си на пода и се изправи.
Входната врата на къщата се затвори с трясък.
— Дали да не изчакаме за миг? — попита Кал. — Ако това е Вийна или Самира, бих искал да ги поразпитам. Цял ден се тревожа заради онази мацка Ернандес, още от мига, в който ти напълно правилно отбеляза, че трябва да разберем какво е привлякло вниманието й. Мисля, че го е открила благодарение на медицинското си образование, но бог ми е свидетел, че не мога да разбера какво е. Дори се обадих на двамата лекари от Шарлът, Северна Каролина, с които се консултирахме в началото. Стигам до извода, че сме помислили за всичко.
— Според мен трябва да го открием — призна Даръл. — В противен случай няма да спрем да се притесняваме, разбираш ли ме?
— Напълно — съгласи се Кал, докато Самира, Вийна и Радж влизаха в библиотеката. Бяха в добро настроение, тананикаха си някаква детска песен. Самира веднага отиде при Даръл, прегърна го и двамата се целунаха. Вийна се приближи към Кал, но си позволи само целомъдрена целувка по бузата.
Радж се тръшна на дивана, довършвайки последния куплет от песента.
— Много сте весели — отбеляза Кал, намеквайки, че той изобщо не е в настроение.
— Денят беше добър за всички ни — отвърна Вийна. — Само Радж получи пациент и то след някаква си елементарна операция от херния. Двете със Самира трябваше да си търсим работа.