— Какво смяташ да правиш с Ернандес, след като научиш всичко, което те интересува?
— Нищо. Просто ще платя на Сачин да се погрижи тя да изчезне. Не ме интересува къде, но подозирам, че ще се окаже на някое бунище.
Даръл кимна. Запита се колко ли души вече са изчезнали там. Беше толкова удобно.
— Хей, човече, колата е страхотна! — Кал въодушевено ритна едната от предните гуми. — Ако се наложи, ще свърши перфектна работа. Браво на теб.
— Благодаря.
Глава 29
18 октомври 2007 г.
Четвъртък, 22:32 часа
Ню Делхи, Индия
Като крепеше чантата с всичко необходимо за инжекциите си, Лори се отправи към тоалетната. След като заключи вратата, тя подреди върху малкото рафтче цялата фармакопея за гонадотропина. Сръчно напълни спринцовката с предписаното количество фоликулостимулиращ хормон, след което също толкова сръчно си сложи подкожна инжекция в предната част на бедрото.
Десет и трийсет вечерта индийско време беше само час по-късно от обяд в Ню Йорк, когато ежедневно трябваше да си слага инжекцията. В този момент те летяха над северозападна Индия и скоро щяха да започнат да се снижават над Ню Делхи.
Лори се огледа в огледалото. Изглеждаше ужасно. Косата й беше разбъркана, а тъмните кръгове под очите й започваха да се спускат надолу към крайчетата на устата. А най-лошото беше, че се чувстваше мръсна. Нищо чудно. Първо летяха цяла нощ до Париж, където успя да поспи само два часа. След това имаше тричасов престой, който използваха, за да се доберат до следващия терминал. Последва настоящият осемчасов маратон. Но най-много я дразнеше Джак, който, изглежда, нямаше проблем със съня. Не й се струваше честно.
Тя събра опаковките и спринцовката и ги хвърли в кошчето. Прибра използваната игла в чантата си, където стояха лекарствата и още спринцовки. Не искаше да се проявява като безотговорна. Изми ръцете си и отново се погледна в огледалото. Трудно беше да не го прави, тъй като то покриваше почти цялата стена над умивалника в миниатюрната тоалетна. Запита се за миг какъв ли ефект щеше да има това пътуване върху сагата с нейното безплодие. Нямаше никаква представа защо досега не е забременяла и се надяваше с тази си авантюра да не увеличи допълнително проблемите, каквито и да бяха те.
Тя отвори вратата и излезе от тоалетната. Осъзна, че се е раздразнила от реакцията си на безпроблемния сън на Джак и размишленията върху неспособността да зачене, затова се опита да се успокои. Надяваше се, че по време на посещението си в Индия ще успява да сдържа крехките си емоции, за да може да осигури на Дженифър толкова нужната й подкрепа. В същото време не можеше да не признае пред себе си, че го прави до голяма степен, за да успокои собствената си съвест. Смъртта на Мария беше предизвикала прилив на вина.
Лори се върна на мястото си и погледна към Джак. Той продължаваше да спи кротко, в същата поза, както го беше оставила пет минути по-рано. Беше самото спокойствие, с леката безгрижна усмивка на красивото си лице. Косата му беше разрошена, но тъй като я подстригваше късо, тя съвсем не изглеждаше толкова зле, колкото кечето на главата й.
Също така бързо, както я беше връхлетяло раздразнението от безгрижния му сън няколко минути по-рано, сега я обзе противоположното чувство, което я накара да се усмихне. Лори обичаше Джак повече, отколкото смяташе, че би могла, и се чувстваше щастлива.
В този миг интеркомът на самолета пропука. Капитанът приветства всички с добре дошли в Индия и обяви, че започват спускане към международното летище „Индира Ганди“, където ще кацнат след двайсетина минути.
С внезапен прилив на обич Лори се наведе напред, хвана главата на Джак с двете си ръце и го целуна продължително по устните. Той отвори очи и примигна, след което й върна целувката. Тя му се усмихна широко.
— Пристигнахме.
Джак седна, протегна се и погледна през прозореца.
— Нищо не виждам.
— Няма как да видиш. Не забравяй, че е десет и четирийсет вечерта. Ще се приземим около единайсет.
Приземяването почти не се усети. И двамата се изпълниха с вълнение, когато излязоха от самолета и тръгнаха към терминала. Нямаха никакви проблеми на паспортния контрол, не се налагаше и да чакат за багаж, тъй като не бяха оставили никакъв. Преминаха без колебание митницата.
Щом видя Джак и Лори да се задават по рампата, Дженифър започна да маха като обезумяла и да вика имената им, но се сдържа и нетърпеливо хукна надолу по рампата, за да прегърне Лори.