— Добре дошла в Индия — извика ликуващо тя. — Благодаря ти, ужасно ти благодаря, че дойде! Нямаш представа какво означава това за мен!
— Пак заповядай — каза Лори през смях, стресната от изблика на момичето.
След това Дженифър прегърна и Джак.
— Благодаря и на теб! — каза тя.
— Моля — едва успя да отвърне Джак, придържайки с ръка бейзболната шапка на „Ред сокс“, подарък от сестра му.
Притиснати един в друг тримата тръгнаха нагоре, където ги чакаше Нийл. Дженифър ги запозна и те си размениха ръкостискания.
Лори се изненада от присъствието на Нийл и веднага се поинтересува кой е той. Мислеше, че Дженифър е сама в Индия.
— Нийл е приятел от Лос Анджелис — обясни Дженифър, все още във възторг от пристигането им. — Запознахме се през първата ми година в университета. Беше специализант в спешното отделение, а сега е един от шефовете. Както обичам да казвам, направо се изстреля нагоре.
Нийл се изчерви.
Лори се усмихна и кимна, все още не съвсем наясно.
— Хей, хора — каза Дженифър с огромно въодушевление. — Налага се да ви оставя за минутка, трябва да се отбия до тоалетната. Пътят до хотела е около час. Някой иска ли да дойде с мен?
— Ходихме в самолета — отвърна Лори.
— Чудесно. Ей сега се връщам — каза Дженифър. — Да не тръгнете нанякъде! Не мърдайте от местата си, иначе ще се изгубим в тълпата!
Тя хукна към тоалетната. Останалите трима я изпратиха с погледи.
— Много е възторжена — каза Лори.
— Представа нямате — съгласи се Нийл. — Толкова се вълнуваше, че ще дойдете, никога не съм я виждал такава. Всъщност не, не е вярно. Същата беше и последния път, когато баба й дойде в Лос Анджелис. Тогава също бях с нея на летището.
— Ще се разходя наоколо да поразгледам — каза Джак. — Става ли?
— Добре, само гледай да не се изгубиш. Ние ще останем тук. Не вярвам Дженифър да се забави много.
— Нито пък аз. Мога ли да оставя чантата си при теб?
— Разбира се. — Лори взе чантата на Джак и я остави до своята. Двамата с Нийл го гледаха, докато се разхождаше из тълпата.
— Радвам се да се запознаем — каза Нийл. — Освен покойната й баба, вие сте единственият друг човек от детството й, за когото Дженифър говори. Сигурно я познавате добре.
— Така мисля. Знаете ли, Дженифър не спомена, че сте тук — каза Лори. Не беше сигурна как да приеме факта, че Дженифър има придружител.
— Знам, че не е — отвърна Нийл, — защото самата тя не знаеше, че ще дойда. Пристигнах снощи и се видяхме едва днес.
— Освен това не знаех, че излиза сериозно с някого.
— Е, не си правете прибързани заключения. Дори самият аз не знам колко е сериозно. Мисля, че една от причините да съм тук е, че не искам да изгарям всички мостове между нас. Наистина ме е грижа за нея. Щом съм дошъл чак дотук само заради една баба. Но познавате Дженифър, знаете колко трудно може да бъде понякога, предвид отношенията с баща й.
— Не схващам.
— Имам предвид проблемът със самоуважението…
— Никога не съм предполагала, че има проблеми със самоуважението. Тя е умна, привлекателна — страхотно момиче.
— О, да. Има ги и това може доста да усложни една връзка. И със сигурност не се приема като красива, в никакъв случай. Сложен случай, но не безнадежден.
— За какво говорите всъщност? — Лори застана войнствено пред непознатия, който открито критикуваше един от хората, когото тя обичаше.
— Тя сподели с мен всичко, така че няма нужда да се преструвате. Говоря за тормоза, който е преживяла от баща си след смъртта на майка й. Наистина се справя забележително добре, благодарение на интелигентността и силния си характер. Много е упорита и баща й е извадил голям късмет, че не го е убила, каквато е вироглава.
Лори беше смаяна. Нямаше представа, че Дженифър е била тормозена. За секунда се запита дали може да бъде откровена с този мъж. Реши да бъде откровена.
— Не знам нищо за това — призна тя.
— О, боже! — изчерви се Нийл. — Май не трябваше да казвам нищо. Но от начина, по който Дженифър говори за вас като за най-близкия си ментор, предположих, че вие сте единственият друг човек, освен мен, който знае за това.
— Никога не ми е казвала. Дори не е намеквала за това.