— Да. Тя ми предложи да закара Хърбърт във Варанаси, ако се съглася на кремация. Честно казано, въобще не ме интересува това Варанаси. Както и да е, напомних й, че моите момчета пристигат днес и че утре ще се срещнем с нея.
— Заплаши ли те с нещо, свързано с утрешния ден? — попита Дженифър.
— Да, каза нещо за съдебна заповед, която обаче ще получи чак следобед. Аз просто повторих, че момчетата ми ще й се обадят преди обяд и затворих. Досадна жена.
Дженифър се засмя.
— Меко казано.
След като се разбраха да се видят на сутринта, двете групички тръгнаха към мястото, определено за хотел „Амал палас“ и намериха посрещачите си. Те от своя страна се обадиха на съответните шофьори и групата излезе отвън на тротоара, за да изчака колите.
Щом влязоха в буса, Дженифър седна на предната седалка, Лори и Джак се настаниха в средата, а Нийл — отзад.
— Добре — каза Джак, щом потеглиха. — Достатъчно дълго ме държахте в неизвестност за онова, което се е случило днес, и което ще промени същността на посещението ни.
Дженифър посочи шофьора с поглед, подсказвайки му, че е по-добре да отложат обсъждането на темата за по-късно, след като се приберат в хотела. Лори веднага съобрази и прошепна нещо в ухото на Джак. И подеха оживена дискусия за Индия и Ню Делхи. Освен това обсъдиха скорошното дипломиране на Дженифър и избора й да специализира хирургия, прицелвайки се в Презвитерианската болница към Колумбийския университет в Ню Йорк. През всичките петдесет минути на пътуването им Джак не откъсваше очи от уличния трафик.
Когато спряха пред хотела, Нийл каза:
— Да се съберем у Дженифър за всеки случай.
— Защо? — попита Джак.
— Заради онова, което ще ти разкажем по-късно — каза Лори. — Идеята не е лоша. Човек никога не знае какво може да му се случи.
Лори, Джак и Нийл излязоха от колата преди Дженифър, която се опита да протестира. Когато най-накрая смутено се изниза навън, те се бяха скупчили около вратата й. Тръгнаха към входа в плътна групичка.
— Защо не се регистрирате и после да идем да пийнем по една студена бира? — попита Дженифър, възвръщайки достойнството си. — Двамата с Нийл ще ви изчакаме тук.
Тъй като вече беше минало полунощ, барът беше полупразен. Имаше музика на живо, но групата почиваше в момента. Дженифър и Нийл си намериха маса колкото се може по-далеч от подиума и заетите маси. Сервитьорката се появи веднага, щом седнаха. Поръчаха по една бира „Кингсфишър“ за всички и се отпуснаха в меките столове.
— Едва сега се почувствах по-спокойна — призна Дженифър. — Май дори съм малко гладна.
— Приятелите ти ми харесват — каза Нийл. За миг си помисли да признае за неволното споделяне на тайната на Дженифър с Лори, но се уплаши. След целия стрес, който бяха преживели през деня, той се страхуваше, че това няма да й повлияе добре. Проблемът беше, че не искаше тя да го научи от друг, но чувстваше, че може да се довери на Лори. Вярваше, че едва ли ще направи нещо, което да я подтикне да разкаже за случилото се на Дженифър.
— Не познавам Джак много добре, но щом Лори казва, че е страхотен, значи е така.
Сервитьорката донесе бирите.
— Имате ли нещо готово за хапване? — попита Дженифър.
— Имаме, веднага ще ви донеса менюто.
Петнайсет минути по-късно пред Дженифър стоеше огромен поднос с екзотични мезета, а след няколко минутки към тях се присъединиха Лори и Джак. Джак отпи няколко глътки от бирата и се облегна назад.
— Така — каза той. — Достатъчно ме дразнихте с намеци за тоя страшен епизод. Разказвайте.
— Нека аз да му го разкажа — каза Лори. — Ако объркам нещо или не съм го разбрала, поправете ме. Искам да съм сигурна, че правилно съм схванала всичко.
Дженифър и Нийл едновременно я подканиха да започва.
Лори разказа случката на пазара в Стария Делхи, като беше поправена от Дженифър и Нийл само два-три пъти. След като приключи разказа, тя погледна към двамата младежи за някакви допълнения.
— Това е — каза Дженифър, кимайки с глава. — Така беше.
— И не отидохте в полицията? — вдигна вежди Джак.
Дженифър кимна.
— Нийл, който е бил тук на медицински симпозиум, успя да ме убеди да не го правя.