— Местната полиция е много корумпирана — обясни Нийл. — Освен това има нещо, което не ти казах днес. Другата причина да не искам да говориш с полицията е, че според мен тя е въвлечена в това.
— Така ли? — попита Дженифър и се сепна при тази мисъл.
— Не мога да повярвам, че цивилният полицай се е оказал до теб просто ей така. Твърде голямо съвпадение. Имам чувството, че е следил или теб, или жертвата. Ако зависеше от мен, бих заложил на теб.
— Сигурен ли си? — ахна тя. — В такъв случай съм готова да се обзаложа, че когато го видях после пред джамията, той ни е следял.
— Кой знае. Основната ми мисъл е, че полицаите не са просто невинни зяпачи, което никак не е успокояващо, защото, както вече казах, корупцията не е нещо непознато тук.
— Така — обади се Джак. — Заплахата за живота на Дженифър определено променя отношението ни към случая на баба й и онова, което трябва да направим.
— Смяташ ли, че заплахата има връзка с него? — попита Лори.
— Трябва да предположим, че е така — кимна Джак, — а както вече каза Нийл, заплаха, която включва и корумпирана полиция, е нещо твърде смущаващо.
— Нека ви кажа какво ме накара да се отнеса с подозрение към цялата ситуация — каза Дженифър. — Тази заплаха, или каквото там беше днес, е просто черешката на тортата. Онова, което наистина привлече вниманието ми, не само при баба, но и при другите два случая, е несъответствието между часа на смъртта, отбелязан в смъртния акт, и времето, когато са обявени по CNN. Вземете баба например! Видях репортажа по телевизията в приблизително седем и четирийсет и пет сутринта в Лос Анджелис, което е около осем и петнайсет вечерта тук, в Индия. Когато видях смъртния акт, в него пишеше, че е починала в десет и трийсет и пет, два часа и двайсет минути по-късно.
— В смъртния акт се записва часът, в който докторът е установил, че човекът е мъртъв — каза Лори. — Не означава, че човекът е умрял точно тогава.
— Напълно съм наясно — отвърна Дженифър. — Но само си помислете. Разликата е два часа и двайсет минути, но прибавете към това и времето, през което някой е сглобил историята, обадил се е на CNN и я е докладвал. Трябва да се има предвид и времето, през което CNN проверяват достоверността на историята, пишат материал и го излъчват. Става дума за много повече време. Според мен дори за още около два часа.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Джак. — Същото ли се забелязва и при другите два смъртни случая?
— Съвсем същото при втория случай с Бенфати. Репортажът е бил излъчен по телевизията в единайсет по обяд нюйоркско време, което е осем и половина вечерта в Индия. Часът в смъртния акт е единайсет и трийсет и една вечерта. Пак два часа разлика. Сякаш някой съобщава за смъртните случаи в CNN още преди да са се случили. На всичко отгоре забележете, че смъртта е настъпила приблизително по едно и също време. Това съвпадение ли е, или какво?
— А третата смърт? — попита Лори.
— Третата е нещо по-различно, и причината за това е, че жертвата не е била открита изстинала и синя като първите две. Но във всичко останало нещата са същите, включително времевата рамка. Третият пациент е бил намерен все още жив от хирурга и е бил направен опит да бъде реанимиран — за нещастие, безуспешен. Случайно хванах репортажа по CNN малко след девет вечерта и водещите съобщиха, че смъртта е настъпила по-рано. Днес следобед разговарях със съпругата. В смъртния акт е написано девет и трийсет и една вечерта.
— Сякаш някой подхвърля информация на CNN още преди да се разбере за смъртта, особено при първите два случая — каза Джак. — Това наистина е много странно.
— И трите — аз, Лусинда Бенфати и Рита Лукас — научихме за смъртта на близките си от CNN, след като телевизията е разполагала с достатъчно време да напише материал и да му определи ефирно време много преди самата болница да го научи. Ако не бяха тези странни несъответствия, сигурно щях да позволя да кремират баба. Но така не ми остава друго, освен да си мисля, че не става въпрос за естествена смърт. Че е резултат от умишлено действие. Някой убива и после няма нетърпение да го сподели със света.
Когато Дженифър спря да говори, няколко минути цареше пълно мълчание.
— Боя се, че трябва да се съглася с Дженифър — каза най-накрая Лори, нарушавайки мълчанието. — Това ми звучи като индийска версия на Ангела на смъртта. В Щатите си имаме няколко такива: здравни работници, тръгнали да убиват. Със сигурност е вътрешна работа. Но обикновено жертвите имат някаква връзка помежду си. Съществува някаква логика. От онова, което ми разказа, не виждам такава тук.