— Хубаво ще е, ако асансьорът не спира никъде по пътя надолу — каза Сачин.
— Няма проблем — отвърна Бхупен. Той измъкна от джоба си ключа от асансьора. — Просто трябва да е празен като пристигне.
Асансьорът беше празен и след като вкараха количката вътре, Бхупен използва ключа, за да слязат директно в сутерена, без да спират. Дженифър удари няколко пъти по стените, но след това утихна. Те слязоха в сутерена и подкараха количката към гаража. За няколко минути прехвърлиха Дженифър и хавлиите от кутията в багажника на мерцедеса. Тя отново се опита да се съпротивлява, но този път не за дълго.
Когато излязоха през изхода за служители, пазачът дори не вдигна глава от вестника, който четеше.
— Смея да заявя, че свършихме страхотна работа — похвали се Сачин.
— Безупречна — съгласи се Субрата.
Сачин набра номера на Кал Морган.
— Гостенката ви пристига — каза той, след като Кал се обади. — Идваме при вас. Стана малко по-скоро, отколкото очаквахме. Дано разполагате с парите. Задачата не е от евтините.
— Страхотно — отвърна Кал. — Не се тревожете. Парите ви очакват.
Двайсет и седем минути по-късно Кал вече чакаше на алеята, когато мерцедесът на Сачин се появи. Той вдигна ръка, Суреш отби и спря до него.
— Госпожица Ернандес ще отседне в гаража отзад. Мога ли да се кача при вас, за да ви покажа къде се намира?
— Разбира се — обади Сачин от предната седалка. — Скачай отзад.
Кал се качи в колата.
— Минете зад къщата — посочи той на Суреш напред. Когато мъжът подкара колата, Кал добави: — Признавам, че стана много по-бързо, отколкото очаквах. Мислех, че ще ви отнеме поне няколко дни.
— Извадихме късмет. Беше останала в хотела да спи. И като бонус ви я носим съвсем чиста.
— В какъв смисъл?
— След малко ще разберете. Наляво ли трябва да завием тук, или надясно?
— Наляво — каза Кал. — Гаражът се намира сред ей онази група дървета.
Няколко минути по-късно Суреш спря пред големия каменен гараж с таванско помещение. Сградата беше затворена и заключена навсякъде.
— Май не е използван от години — каза Сачин. Покритият с чакъл път до входа беше обрасъл с бурени.
— Със сигурност не е — съгласи се Кал. Той измъкна от джоба си един голям ключ. — Мазето прилича на средновековен зандан. Ето ключа.
— Колко удобно. Колко дълго ще остане гостенката ви там?
— Не съм сигурен. Зависи от нея. Ще ви се обадя допълнително.
— Най-добре ще е през нощта.
— И аз така предположих — отвърна Кал.
Всички слязоха от колата. Кал застана до масивната странична врата и я отключи. Разкриха се стръмни каменни стъпала. На стената имаше старомоден електрически ключ с въртящо се копче. Той го завъртя и лампата над стълбището светна.
— Нека първо проверя дали долу има осветление — каза Кал и се спусна по стълбището. На края имаше същата масивна врата. Отключваше се със същия ключ. Кал я отвори и светна лампата. Зад гърба му се чуха стъпките на Сачин, който също слизаше надолу.
— Дали са го използвали по време на британския Радж? — попита Сачин.
— Нямам представа. — Кал отиде до умивалника, за да провери дали има вода.
Помещението беше влажно и миришеше на мухъл. От тавана висяха паяжини. Състоеше се от една голяма стая с умивалник и две по-малки спални с походни легла, покрити с тънки, оголени матраци. Освен това имаше малка баня със старомодна тоалетна, чието казанче беше закачено на шейсетина сантиметра над главите им. Мебелировката беше семпла, грубо дърво без никакви украси.
— Добре — каза Кал. — Да я свалим тук.
— Има един малък проблем. Тя няма никакви дрехи, освен два халата за баня.
— Защо? — попита Кал.
— Беше в банята, когато я взехме.
За миг Кал се замисли откъде може да вземе някакви дрехи за Дженифър, но след това реши, че не е необходимо.
— Ще кара с халатите — каза той.
Сачин се върна при колата и каза на Субрата да отвори багажника. Когато вдигнаха капака, Дженифър присви очи от ярката светлина. Лицето й беше изкривено от смесица от гняв и ужас. Сачин накара Суреш и Субрата да я извадят и да я свалят по стълбите. Двамата с Кал ги последваха. Кал носеше халатите.
— Накъде? — попита Сачин.
— На дивана — отвърна Кал и посочи с пръст. — Махнете тиксото.