— Извинете! — извика тя към един от забързаните фелдшери, който сновеше из хаотичната централна приемна. Той тъкмо бе изкрещял нещо на колегата си, който надничаше от една стая надолу по коридора. — Можете ли да ми кажете къде е д-р Маккългън?
— Нямам представа — отвърна мъжът. Незнайно защо на врата му висеше не един, а два стетоскопа. — Защо не го потърсите в кабинета му?
Дженифър забърза към онази част от спешното, където се намираха кабинетите. Надникна в неговия. За неин късмет той седеше там с гръб към нея, облякъл официално бяло сако върху престилката си. Дженифър се промъкна и седна на стола, вклинен между бюрото и стената. Той изненадано вдигна глава.
— Много ли си зает? — попита тя.
Той й отвърна с подигравателен смях и отново се наведе над дебелата тетрадка, в която нанасяше ноемврийското разписание на спешното отделение.
Нийл имаше приятни черти, интелигентни очи и започнали да посребряват слепоочия. А лекарската му престилка не можеше да скрие широките рамене и изключително тясната талия на сърфист. Беше обул болнични чехли от бяла кожа.
— Може ли да поговорим за малко? — попита тя, опитвайки се да преглътне сълзите си.
— Стига да е за малко. — Той се усмихна. — Трябва да предам разписанието за разпечатване до един час. — Очите му се спряха върху нея и една тогава осъзна колко е разстроена. — Какво има? — Усмивката му се замени от тревога. Остави химикала си на бюрото и се наведе към нея.
— Тази сутрин получих ужасни новини.
— Страшно съжалявам. — Той не попита какви са новините. Познаваше я достатъчно добре, за да знае, че ако иска, ще му каже за какво става въпрос. В противен случай нямаше да сподели, колкото и да се опитваше да го измъкне от нея.
— Благодаря. Става въпрос за баба ми. — Дженифър издърпа ръката си от неговата и бръкна в шкафчето, за да извади салфетка.
— Да. Мария беше, нали?
— Да. Починала е преди няколко часа. Ако щеш вярвай, но смъртта й беше обявена дори по CNN.
— О, не! Господи, ужасно съжалявам. Знам какво означаваше тя за теб. Какво се е случило?
— Казаха ми, че е претърпяла сърдечен удар, което ужасно ме изненадва.
— Напълно те разбирам. Нали наскоро се преглежда при нас и беше определена като напълно здрава?
— Точно така. Дори й направиха стресов тест.
— Смяташ ли да се прибереш вкъщи, или нямаш тази възможност? Имам предвид, че днес започна новата си практика в хирургията.
— И не, и да — отвърна Дженифър. — Ситуацията е много объркана. — Тя разказа на Нийл цялата история за Индия — как я притискат да избере между кремация и балсамиране, за това, че беше измолила от декана да я освободи за една седмица, за медицинската компания от Чикаго, която поемаше разходите й и за това, че отлита след няколко часа.
— Да-а-а… — рече Нийл. — Имала си доста напрегната сутрин. Съжалявам, че се налага да посетиш Индия по такава тъжна причина. Миналия месец май, когато се върнах оттам, ти казах, че е невероятна страна, изтъкана от контрасти. Но предполагам, че сегашното пътуване няма да е приятно. — Нийл беше ходил до Индия пет месеца по-рано, за да изнесе доклад на медицинската конференция в Ню Делхи.
— Не мога да си представя, че нещо в това пътуване ще ми донесе удоволствие, което ме навежда на мисълта за маларията. Какво мислиш, че трябва да направя?
— Ох — рече Нийл и примижа. — Съжалявам, но трябваше да започнеш с това още преди седмица.
— Е, нямаше как да го предвидя. Всички други ваксини са налице, включително и срещу тиф от миналата година, след страха, който брах заради пациента ми във вътрешно отделение.
Нийл взе един кочан с рецепти от чекмеджето и бързо написа нещо. После подаде листчето на Дженифър.
— Доксициклин? — прочете тя на глас.
— По принцип не е първият ми избор, но за сметка на това действието му започва веднага. Най-хубавото е, че може да не ти се наложи да го пиеш. Маларията е проблем само в южната част на Индия.
Дженифър кимна и прибра рецептата в чантата си.
— Защо баба ти е отишла да си прави операция в Индия?
— Сигурно заради цената. Тя нямаше здравна осигуровка. Освен това съм сигурна, че онова копеле, баща ми, я е накарал.
— Чел съм за медицинския туризъм в Индия, но никога не съм срещал човек, който да е ходил там за операция.
— А аз дори не бях чувала за това.