— Къде ще те настанят?
— В някакъв хотел „Амал палас“.
— О! — възкликна Нийл. — Мисля, че е пет звезди. — Той се засмя, след което добави: — По-добре внимавай; могат да се опитат да те подкупят. Шегувам се, естествено. Няма да се наложи. Един от негативите на медицинския туризъм е, че нямаш право на възражение. Няма такова нещо като лекарска небрежност. Дори здраво да оплескат нещата, като например да извадят здравото око или да убият някого по грешка или от некомпетентност, нищо не може да се направи.
— Мисля, че имат сключен договор с „Амал палас“. Там настаняват хората. Едва ли получавам някакво специално внимание. Явно поемат транспортните разходи и хотела на един роднина придружител. Затова ще пътувам аз. Мързеливият ми баща е заявил, че не може да отиде.
— Е, надявам се, че от това пътуване ще излезе нещо хубаво — каза Нийл. Той отново стисна успокояващо ръката й. — Дръж ме в течение. Можеш да ми се обаждаш по всяко време: сутрин, на обяд, дори през нощта. Ужасно съжалявам за баба ти. — После взе химикала от бюрото, показвайки й, че трябва да се захваща за работа.
— Имам две молби към теб — каза Дженифър, без да помръдва от мястото си.
— Разбира се. Какво си намислила?
— Какво ще кажеш да ме придружиш? Мисля, че ще имам нужда от теб. В смисъл че няма да се чувствам в свои води. Никога не съм напускала Щатите, като се изключи едно пътуване до Колумбия, когато бях на девет, камо ли до някоя екзотична страна като Индия. И тъй като ти си ходил там, вече имаш виза. Не мога да ти опиша колко по-добре ще се чувствам. Знам, че искам много от теб, но се чувствам като такава провинциалистка; дори пътуването до Ню Джърси ме притеснява. Шегувам се, разбира се, но се оказва, че не съм привърженик на пътешествията. Освен това знам, че една от ползите на спешната медицина е, че можеш по всяко време да си вземеш отпуск, особено след като по-миналата седмица пое смените на Кларънс и сега той ти е длъжник.
Нийл поклати глава с въздишка. Последното, от което имаше нужда, беше да лети за Индия, въпреки че наистина можеше да си вземе отпуска. Всъщност това беше едно от нещата, които го мотивираха в избора му на специализация. Беше направил програмата си така, че да има двайсет и четири часа дежурство, двайсет и четири часа почивка. Започваше работа в седем сутринта в понеделник и приключваше в седем сутринта в четвъртък, освен ако не искаше да вземе извънредни часове. Четирите оставащи дни от седмицата посвещаваше на голямата си любов, сърфа. Точно сега очакваше с нетърпение срещата на сърфистите в Сан Диего през уикенда. Наистина, неговият приятел, колега и другар по сърф Кларънс Ходжис имаше да му връща дни от онзи път, когато го смени заради пътуването му до Хаваите, но това нямаше значение. Нийл не искаше да ходи до Индия заради мъртвата баба. Ако ставаше въпрос за майката на Дженифър, може би щеше да се съгласи, но не и заради бабата.
— Не мога — отвърна той след кратка пауза, сякаш наистина беше обмислял предложението. — Съжалявам, но няма как да дойда. Поне не сега. Ако можеше да изчакаш седмица, може би, но сега моментът не е подходящ. — Той протегна напред ръце и посочи разписанието, върху което работеше, сякаш това бе основният проблем.
Дженифър беше изненадана и объркана. Беше мислила дълго дали да го помоли да дойде с нея и дали наистина се нуждае от него. Онова, което наклони везните в негова полза, беше реалистичният въпрос дали наистина ще успее да се справи с възникналата ситуация, когато се озове в Индия. Беше й пределно ясно, че след първоначалния шок от новината за смъртта на Мария, се беше опитала да разсее мислите си чрез подготовката за пътуването, изобщо всичко онова, което психиатрите наричат „блокиране“. Засега нещата се развиваха сравнително добре и тя успяваше да се държи. Но тъй като беше много близка с баба си, се притесняваше какво ще стане, след като наистина осъзнае загубата й. Страхуваше се, че докато стигне до Индия, вече ще е емоционална развалина.
Тя впери остър поглед в Нийл. Изненадата и разочарованието й преминаха в гняв. Беше толкова уверена, че ако го попита направо и признае, че има нужда от него, както и направи, той ще приеме. Фактът, че я отряза рязко и с някакво нелепо оправдание, означаваше, че връзката им изобщо не беше такава, каквато си я беше представяла. Беше й показал, че не може да разчита на него.
Тя стана рязко, и без да каже нито дума, излезе от тесния офис и тръгна през пълния с народ коридор. Чу го да я вика, но не се спря. Терзаеше я мисълта, че е направила грешката да му се довери. И дори не помисли да го помоли за пари назаем.