Глава 6
16 октомври 2007 г.
Вторник, 6:30 часа
Ню Делхи, Индия
Кал Морган по принцип спеше дълбоко и имаше нужда от някаква силна аларма, която да го разбуди. Той използваше радиочасовник с диск плейър, който зареждаше с военни маршове. Усилен на три четвърти от капацитета си, плейърът разтрисаше нощното шкафче така, че то започваше да се движи заедно с множеството останали предмети, натрупани край него. Дори Петра, която спеше в съседния апартамент, го чуваше, сякаш беше в нейната стая. Затова щом уредбата се включеше, Кал се стараеше да я изключи в първия миг, в който дойдеше на себе си. Но дори и така, често се случваше след това да заспи отново.
Но не и тази сутрин. Беше прекадено възбуден от събитията от предишната нощ, за да спи спокойно. Лежеше и гледаше тавана, премисляйки случилото се.
Беше притеснен от това как опитът за самоубийство на Вийна едва не провали целия му проект. Ако не беше отишъл да я види, момичето щеше да умре и без никакво съмнение това щеше да предизвика разследване, а то на свой ред щеше да съсипе всичко. Със сигурност щяха да закрият „Международни медицински сестри“ като по този начин щяха да забавят постигането на крайната му цел — да стане един много богат изпълнителен директор на болничната корпорация „Най-добрите грижи“.
В началото Кал изобщо не се интересуваше от здравеопазването и все още не му пукаше какво става с пациентите или дори със сестрите. Той просто харесваше парите, които носеше то — два трилиона годишно само в Съединените щати и според отчетите приходите стабилно нарастваха. Докато все още учеше в гимназията, рекламата беше първият му избор и той я записа в Калифорнийския университет и училището по графичен дизайн в Роуд Айлънд. Но скоро след като поработи малко в тази сфера усети ограниченията, особено от финансова гледна точка. Отказа се от рекламите, но не и от принципите за използване на измами, и се прехвърли в Бизнес училището на Харвард, където разбра за главозамайващите суми пари, свързани със здравеопазването. Когато се дипломира, той започна да си търси работа и беше нает на някакъв нисък пост в болничната корпорация „Най-добрите грижи“, която беше един от големите играчи в сферата на здравеопазването. Корпорацията притежаваше болници, поликлиники и санаториуми в почти всеки щат и голям град на Съедините щати.
За да оползотвори най-добре творческите си наклонности, Кал влезе в корпорацията чрез отдела за връзки с обществеността, където откри най-добрата възможност да се изяви и съответно да привлече вниманието на по-висшестоящите. В първия си работен ден си обеща, че до десет години ще управлява корпорацията, и две години по-късно изглеждаше, че пророчеството му е на път да се сбъдне. Заедно с една зашеметяваща жена, Петра Дандероф, по-голяма от него с пет години и по-висока с няколко сантиметра, която вече работеше в отдела за връзки с обществеността, създадоха поредица от изключително успешни рекламни кампании, които почти удвоиха приходите от няколко санаториума и сега на двамата беше поверено ръководството на цял един отдел.
Някои може и да бяха изненадани от шеметния му възход, но не и самият Кал. Той беше привикнал към успеха от най-ранна възраст, отчасти защото самоизявата и конкуренцията бяха част от генетичното му наследство, и бяха издигнати в култ от също така самоуверения му баща. Още от ранно детство той искаше да бъде на първо място навсякъде, особено в състезанията с двамата му по-големи братя. С упоритост, която малцина можеха да проявят, Кал се стараеше да бъде номер във всичко — от настолните игри като „Монопол“ до оценките в училище, от спортовете до подаръците, които подготвяше на родителите си за Коледа. А успехите му само засилиха апетита за нови успехи до такава степен, че през годините той изгуби всякакви морални задръжки. За него измамата, която той не приемаше като такава, и пренебрегването на етиката, която в очите му бе просто ограничение за нерешителните, бяха инструменти за постигане на целите.
Ръководителите на болничната корпорация „Най-добрите грижи“ не познаваха миналото и характера на Кал. Но пък знаеха отлично с какво е допринесъл за развитието на компанията и побързаха да го възнаградят, особено главният изпълнителен директор Реймънд Хаусман. По някакво странно стечение на обстоятелствата това признание съвпадна донякъде с появата на нарастващ финансов проблем, представен на главния изпълнителния директор от неговия финансов директор Клайд Инглиш. За техен всеобщ ужас в счетоводството бяха изчислили, че през 2006-та година компанията е изгубила около двайсет и седем милиона долара заради нарастващия интерес към медицинския туризъм в Индия, който беше довел до огромен отлив на американски пациенти от болниците „Най-добрите грижи“ и пренасочването им към азиатските хирургии.