Изправени пред непреодолимото препятствие, членовете на групата осъзнаха, че им трябват вътрешни хора от частните индийски болници, които бяха включени в изключително печелившия и разрастващ се сектор на медицинския туризъм. За предпочитане беше да са счетоводители, но реализирането на тази идея беше в най-добрия случай съмнително. Вместо това се спряха на идеята да използват медицински сестри, най-вече защото Сантана знаеше нещо, което не беше известно на останалите — че съществува негласна търговия с тях. На запад страдаха от недостиг. На изток, особено във Филипините и Индия, медицинските сестри бяха в излишък и мнозина от тях мечтаеха да емигрират в Съединените щати поради икономически и културни причини, но се сблъскваха със значителни, почти непреодолими пречки.
След обширни проучвания и много дискусии, Кал и останалите решиха да навлязат в бизнеса с медицински сестри като основат компания, наречена „Международни медицински сестри“. Планът им беше да наемат дванайсет млади, привлекателни, впечатлителни, току-що дипломирали се индийски сестри, да им плащат надници като на американските им колежки и да ги доведат в Щатите, по-точно в Калифорния, с туристически визи за едномесечно обучение. Идеята им беше да ги превърнат в екип от признателни и съответно лесно манипулируеми шпиони. В Калифорния се погрижиха да ги обградят с огромно внимание, за да се възползват от нарастващото им желание да емигрират. В същото време сутрин ги обучаваха за работа с компютри, особено що се отнася до някои хакерски техники. В следобедите момичетата работеха по няколко часа като сестри в болниците на „Най-добрите грижи“, за да усъвършенстват американския си английски и да се запознаят с изискванията на американските пациенти, което би трябвало по-късно да улесни наемането им в частните индийски болници.
Всичко мина точно по план и в момента екипите от по две медицински сестри работеха в шест частни индийски болници, действащи в сектора на медицинския туризъм. От тях се изискваше да живеят заедно в една къща, наета от „Международни медицински сестри“ в дипломатическия квартал на Ню Делхи. В началото семействата им приеха това с безпокойство, но тъй като момичетата продължаваха да получават американските си заплати, възраженията постепенно утихнаха.
След като поработиха около седмица и започнаха да се оплакват, че искат да се върнат в Калифорния преди изтичането на шестте месеца, които трябваше да прекарат в Индия, те получиха първите си инструкции да започнат да източват от компютрите данните за резултатите от хирургическите операции, извършвани в съответните болници. Целта беше да се изчислят процентите на инфектиране, на влошаване след операциите и на смъртните изходи, които да се използват по-късно в рекламните кампании. За голяма изненада на Кал и останалите нито една от сестрите не постави под въпрос нарежданията им и резултатите не закъсняха. Но точно тогава се случи немислимото. Нещо, което никой от тях не беше очаквал. Статистиките на няколкото учреждения се оказаха невероятно добри, дори отлични.
В продължение на няколко дни Кал и Петра бяха в депресия, без да знаят какво да направят. След като хвърлиха огромна сума пари, за да задвижат сложната шпионска система, започнаха да ги притискат за резултати. Реймънд Хаусман дори изпрати таен пратеник, който да получи информацията кога очакват нещо да се случи. По всичко личеше, че заради медицинския туризъм болниците продължаваха да отчитат загуби, които нарастваха със застрашителни темпове. Кал беше обещал скорошни резултати, тъй като по времето, когато се появи емисарят, те тъкмо бяха започнали да получават първите данни от шпионите си.
След това, подтикван от креативността си и желанието да победи, на Кал му хрумна друга идея. Щом не могат да намерят отрицателни резултати, които да използват като основа за негативната си кампания, защо да не си създадат собствена отрицателна статистика от фатални случаи и да захранват с нея медиите в реално време? Той се консултира с двама нищо неподозиращи анестезиолог и патолог, с които се беше запознал в Шарлът, Северна Каролина, където работеше в корпоративния офис на „Най-добрите грижи“, и стигна до извода, че най-подходящото лекарство за постигането на внезапна смърт е суксаметониумът. Идеята му беше да намери пациенти, които имат сърдечни заболявания и които са приели суксаметониум като част от упойката, и да им инжектира смъртоносна доза в нощта след операцията. Кал беше получил уверение, че лекарството не може да бъде засечено или ако го открият в кръвта на пациента, биха предположили, че е остатък от упойката. А най-хубавото в цялата история щеше да бъде незабавната диагноза „сърдечен удар“ заради предишните сърдечни проблеми.