Като реши, че мръсния въздух и маймуните са достатъчна причина да прекрати джогинга си, Кал рязко промени посоката си и преследващите го животни се разбягаха панически. Също като някой кон, който бърза да се прибере при яслите си, Кал препусна обратно към къщата. След прекарания навън по-малко от половин час, той влезе вътре с облекчение и с огромно удоволствие се пъхна под душа. Въпреки разочароващия провал на сутрешното му бягане, докато се сапунисваше и се бръснеше, той си мислеше, че денят започва сравнително добре. Краткият разговор със Сантана значително намали загрижеността му за Вийна. Опитът й за самоубийство го беше стреснал и той се безпокоеше, че може да го направи отново, докато Сантана не го убеди в противното. Сега вече беше сигурен, че това няма да се повтори, а след използването на концепцията за кармата, Вийна очевидно вече вярваше, че онова, което беше причинила на госпожа Ернандес, е неразделна част от съдбата й, което му подсказваше, че останалите индийки също щяха да сътрудничат.
След като закуси обилно с приготвените от готвача им бекон и яйца, Кал се запъти към остъклената веранда зад къщата. Когато се нанесоха тук, в помещението имаше само столове, но те бяха занесли и една кръгла маса и започнаха да провеждат там сутрешните си съвещания.
Останалите вече се бяха събрали и когато Кал влезе, оживеният им разговор секна изведнъж. Той седна на обичайното си място, с лице към градината, загърбил вътрешността на къщата. Останалите също бяха заели обичайните си места, което подсказваше, че са от хората, които робуват на навика. Сантана седеше от дясната страна на Кал, Петра отляво, а Даръл се намираше срещу него. Даръл излъчваше тиха самоувереност; беше подпрял ръка на облегалката на креслото и обхванал брадичката си с пръсти. Той беше едър, мускулест мъж с махагонова кожа, тъмни мустаци и брадичка, тип „катинарче“. Петра седеше изпъната на ръба на стола си, сякаш се намираше в училище и се опитваше да впечатли учителката с вниманието си. Тя беше изключително висока, красива жена, енергична по природа. Сантана се беше облегнала удобно назад, скръстила ръце в скута си като професионален психолог, каквато всъщност беше, очаквайки пациента си да започне да говори. Тя винаги излъчваше спокойствие и държеше емоциите си под контрол.
Кал откри срещата с опита за самоубийство на Вийна, за да се увери, че всички са информирани за случая. Помоли Сантана да разкаже какво е научила от разговора си с индийката, особено за уверенията на Вийна, че повече няма да прави подобен опит. Кал призна, че случилото се го е изплашило до такава степен, че да започне да обмисля спешна стратегия за изтегляне, в случай че се наложи.
— Ако опитът й се беше оказал успешен — продължи Кал, — щеше да има разследване, а това щеше да доведе до големи проблеми за „Международни медицински сестри“.
— Какво точно имаш предвид под „спешна стратегия за изтегляне“? — попита Петра.
— Точно каквото означава — отвърна Кал. — В най-буквалния смисъл. Ако се наложи да напуснем Индия за нула време, всичко трябва да е уредено. Няма да има нужда от импровизации, нито ще разполагаме с нужното за тях време.
Петра и Сантана кимнаха утвърдително. Даръл само вдигна въпросително едната си вежда.
— По суша, въздух или море? — попита той.
— Приемам всякакви предложения — каза Кал. Той ги изгледа последователно и погледът му се спря върху Петра, която винаги проявяваше педантичност към подобни детайли.
— По въздух ще бъде доста трудно — каза тя. — Паспортният контрол на международното летище „Ганди“ е доста сложен. Ще трябва да платим на твърде много хора, защото няма да знаем със сигурност по кое време през деня или през нощта ще се наложи да бягаме. Ако се опитваме да се измъкнем тайно, то това трябва да стане по суша.
— Съгласен съм — кимна Даръл. Той се наведе напред и облегна лакти на масата. — Мисля, че трябва да поемем на североизток с кола или джип, който ще купим специално за тази цел и ще го държим с пълен резервоар, зареден с всичко необходимо и готов за тръгване. Можем да прекосим границата с Непал на най-доброто предварително определено място, въпреки че нямаме кой знае какъв избор. И най-накрая в колата трябва да има достатъчно пари за подкупи. В тях се крие истината.
— Искаш да кажеш да купим кола, да я подготвим и да я скрием? — попита Кал.