— Извинявай, може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. И без това Боби спи, ще се радвам на компанията.
Нийл му разказа набързо историята на Дженифър. Кларънс я изслуша без коментар, докато продължаваше да кърпи злощастното ухо.
— Това е в най-общи линии — каза Нийл, след като приключи.
— За какво искаш мнението ми? Ако е дали бих отишъл до Индия да си сменя бедрената става, отговорът ми е „не“.
— Не е това въпросът. Въпросът е правилно ли реагирах на молбата на Дженифър. Според мен — отвратително. Ти как мислиш?
Кларънс погледна приятеля си в очите.
— Сериозно ли говориш? Какво друго е можело да направиш?
— Трябваше да съм по-честен.
— В какво отношение? Имам предвид, че не мога да си представя, че искаш да изминеш целия проклет път до Индия заради нечия баба, нали? Тоест, не би могъл да я съживиш или нещо такова, нали?
— Вярно е, че не изгарям от желание да бия целия този път до Индия в момента — призна си Нийл.
— Ето, виждаш ли? Справил си се просто чудесно. Начинът, по която е реагирала, си е неин проблем. Не е трябвало да си тръгва.
— Мислиш ли? — попита Нийл. Той не беше уверен. Сега, когато бе разказал случката на Кларънс, всъщност се чувстваше още по-виновен.
— Чакай малко — каза Кларънс, като довърши шева и погледна нагоре към Нийл. — Започвам да си мисля, че тук има нещо, което не ми казваш. Какви са отношенията ти с тази жена? Просто си мил с нея или какво? Да не се срещате?
— Нещо такова — призна си Нийл. — Всъщност не съм сигурен. Имам чувството, че тя ме държи на ръка разстояние. Излизаме от известно време и е чудесно. Никога не оставаме без тема за разговор, и тя се държи наистина открито с мен, казва ми неща, които не е казвала на никого другиго. Знам това със сигурност.
— Не сте ли спали заедно?
— Не, но не защото не сме опитвали. Пробвахме веднъж, но беше неловко. Някак странно. Можем да си говорим за най-съкровени неща, но веднага щом опитам да се приближа към нея — бум! Между нас се издига стена.
— Не звучи добре.
— Знам, но от друга страна тя е наистина умна и работи и учи здравата, и е страхотно да съм с нея. Никога не съм бил с такова момиче.
— Ако е тази, която си мисля, че е, наистина си я бива.
— Не мога да отрека. Хвана ми погледа още първия път, когато я зърнах, като студентка по медицина първи курс.
— Хей — каза Кларънс. — Това променя всичко. Доколкото мога да съдя, май обичаш тази жена.
— Да кажем, че просто съм заинтригуван от нея, но наистина трябва да я опозная по-добре.
— Замисляш ли се по въпроса дали да не я последваш в Индия? Това ли е въпросът, по който искаш мнението ми?
— Да. Ако знам нещо с абсолютна сигурност за нея, то е, че е твърдоглава. Взема решенията си мигновено и след това се държи за тях като куче за кокал. В момента ми е бясна и разбирам защо. Тя ми показа, че ми има доверие, като ме помоли да я придружа, а аз в известен смисъл потвърдих най-лошите й страхове, като й отказах. Ако не отида там, трябва да се сбогувам с всякакви шансове да я опозная по-добре.
— Тогава го направи! Това е съветът ми! Уреждането на проблемите с тялото на баба й ще отнемат не повече от половин час, и край. Ще можете да се помирите. И така няма да изгориш мостовете помежду ви след тази история.
— Значи мислиш, че трябва да отида?
— Абсолютно! А и ти ми каза, че Индия ти се е сторила забавна, така че с един куршум — два заека!
— Казах ти, че е било интересно.
— Интересно или забавно, каква е разликата? При положение че се погрижиш за задълженията си тук, защо трябва да се безпокоиш?
— Следващите четири дни са ми свободни.
— Виждаш какво имам предвид. Иди! Не се притеснявай за работата тук след изтичането на четирите дни. Длъжник съм ти. Ще те заместя, а ако не мога, ще намеря някой друг.
— Със сигурност ще се нуждая от повече от четири дни. Само пътуването отнема четири дни.
— Няма да се безпокоиш за това. Нали? Казах ти, че ще те заместя. Знаеш ли къде ще отседне тя?
— Да.
— Това е всичко, от което се нуждаеш. Кога ще тръгнеш?
— Утре, предполагам — каза Нийл, питайки се дали не е позволил приятеля си да го уговори да участва в нещо по-сложно и напрегнато, отколкото е очаквал.