Само ако знаеше…
Глава 8
16 октомври 2007 г.
Вторник, 19:45 часа
Ню Делхи, Индия
Самира Пател се усмихна свенливо на двамата високи портиери сикхи, които стояха на входа на болницата „Кралица Виктория“. Беше облякла болничната си униформа също както Вийна предишната нощ. Те не отвърнаха на флиртуването й, но нямаше съмнение, че са я познали. Всеки протегна ръка и отвори своето крило от вратата, след което с поклон я подканиха да влезе.
Няколко часа следобед Даръл я беше обучавал какво да направи, след като влезе в болницата. Въпреки възбудата, която я беше обзела, тя изпълняваше буквално инструкциите му. Прекоси фоайето, избягвайки погледите на всички. Вместо да вземе асансьора, тя се качи по стъпалата на втория етаж, където се намираше библиотеката. После светна лампата, свали от рафтовете няколко книги по ортопедия и ги пръсна по масите, дори разтвори една на главата за подмяна на коленна става — на такава операция се беше подложил сутринта нейният пациент Хърбърт Бенфати. Даръл беше измислил всичко това. Искаше да й осигури приемливо обяснение защо се намира в болницата след като е свършила смяната й, в случай че някоя от по-старшите сестри се заинтересува.
След като подреди библиотеката по свой вкус и прехвърли досието на Бенфати от компютъра в една флашка, тя излезе на стълбите и тръгна към петия етаж, където се намираха операционните. Възбудата й беше прераснала в тревога и тя започна да си задава въпроса защо въобще беше поискала да го направи. В същото време знаеше много добре отговора. Въпреки че Вийна Чандра й беше приятелка още от трети клас, когато се срещнаха за пръв път, Самира винаги беше чувствала, че стои по-долу от нея. Проблемът беше, че Самира завиждаше на красотата на Вийна, срещу която знаеше, че не може да се състезава, така че се опитваше да я конкурира по всички други начини. Самира беше убедена, че косата на Вийна е по-тъмна и по-блестяща от нейната, че кожата й е по-златиста, а нослето по-малко и по-добре оформено.
Но въпреки конкуренцията между двете, за която Вийна нямаше ни най-малка представа, момичетата се бяха сближили, най-вече заради общата им мечта един ден да емигрират в Америка. Също както много от останалите им съученици, те имаха достъп до Интернет, от който Самира се възползваше много повече, отколкото Вийна. Това бе тяхното око към Запада и към личната свобода. Когато навлязоха в тийнейджърските си години, двете вече бяха станали неразделни и споделяха всичките си тайни, които за Вийна включваха и тормоза от баща й, нещо, която не беше споделила с никой друг от страх да не посрами семейството си. Тайната на Самира представляваше нещо напълно различно — тя се беше пристрастила към порно сайтовете и трудно успяваше да мисли за нещо друго, освен за секс. Самата Самира умираше от желание да го изпита и се чувстваше като животно в клетка, особено като се имаше предвид строгата мюсюлманска среда, в която беше израснала. Връзката между двете момичета се заздрави заради общото им желание да пазят тайните си. Всяка лъжеше родителите си, че ще спи у другата и така получаваха възможност да обикалят клубовете в западен стил и да купонясват по цяла нощ. Вместо да приемат традиционните индийски ценности като пасивност, подчинение и примирение с трудностите, с надеждата да бъдат възнаградени в следващия си живот, Самира и Вийна все по-силно копнееха за награди още в този живот.
Вчера, когато Самира разбра, че Вийна е била избрана първа от сестрите да приложи новата стратегия, веднага й завидя. Точно затова доброволно пожела да изпълни втората задача. Причината да се чувства толкова уверена беше, че поне в една област бе постигнала повече, отколкото приятелката си — беше много по-напред в приемането на западната култура и връзката й с Даръл го доказваше.
С трепереща ръка Самира отвори вратата на стълбището, която водеше към петия етаж. Беше сравнително тъмно. Няколко секунди тя само се ослушваше. Не се чуваха никакви звуци, освен постоянното ниско жужене на климатиците. Тя се промъкна в коридора и затвори вратата зад гърба си.
Убедена, че е сама, Самира тръгна към хирургичното отделение, опитвайки се да заглуши максимално потракването на токчетата си върху мраморния под. Светлината беше приглушена, но достатъчна. Минавайки през външните двойни врати, тя надникна в приемната на хирургията, за да се увери, че няма никой. Знаеше, че вечер тук рядко се мяркат хора и че служителите от нощната смяна използват помещението за почивка и да погледат малко телевизия, въпреки че официално това беше забранено. Тя се приближи до двойните врати, водещи към болничните стаи на отделението, и ги отвори. Пантите изскърцаха силно и Самира се сви от страх. Усещаше забързаните удари на сърцето си и го чуваше в ушите си. Изчака няколко секунди, за да провери дали ще последва някаква реакция, но след като всичко остана тихо, Самира влезе в коридора. Същото скърцане се разнесе и при затварянето на вратите и отново я обхвана страх. Но след секунди гробната тишина се възцари.