Раджив изскочи от шофьорското място, заобиколи колата, поздрави Дженифър с характерния хиндуистки поклон с опрени една в друга длани, притиснати към гърдите, произнасяйки характерния поздрав „намасте“. Той беше облечен с великолепна, безупречно чиста бяла униформа, допълнена от бели ръкавици и бяла шапка с козирка. Докато й отваряше вратата, Нитин сложи двете й чанти в багажника. Минута по-късно вече пътуваха по улиците на Ню Делхи.
Разминаването с първата кола от насрещното движение страшно я изненада. Въпреки че воланът на форда се намираше от дясната страна, досега въобще не му беше обърнала внимание. Когато светлините на приближаващата се кола изникнаха от мъглата и се насочиха към тях, тя предположи, че ще минат отдясно, но докато двете превозни средства се приближаваха едно към друго не стана нищо такова. Напротив, като че ли се отмести вляво. Дженифър едва успя да потисне писъка си, очаквайки челен сблъсък. Чак тогава се сети. В Индия, също както и във Великобритания, автомобилите се движеха в лявото платно и изпреварваха отдясно.
Тя се облегна назад със силно разтуптяно сърце. Чувстваше се засрамена от наивността си. Попи челото си с мократа кърпичка, която Раджив й беше дал, и отпи няколко глътки от леденостудената бутилка с минерална вода.
Щом навлязоха в главната магистрала, движението им се забави до пълзене. Макар и след полунощ, пътят беше задръстен и в двете посоки от всякакви превозни средства, но най-вече камиони, натоварени до крайност. Над всичко висеше задушаващата мъгла от отработени газове и прах, подсилено от грохота на двигатели без ауспуси, а клаксоните надаваха вой на всеки няколко секунди без никаква особена причина, единствено за удоволствие на шофьора.
Докато гледаше през прозореца, Дженифър установи, че невярващо клати глава. Всичко това й приличаше на странен сън и ако нощният трафик беше такъв, тя дори не можеше да си представи какъв ад ще бъде тук през деня.
Шофьорът говореше сравнително добър английски и с огромно желание прие да изпълнява ролята на екскурзовод, докато преминават през града. Дженифър го затрупа с въпроси, особено след като слязоха от магистралата и навлязоха в жилищния квартал Чанакиапури. Тук поне нямаше камиони и автобуси, а трафикът не беше толкова сгъстен. Колата минава покрай почти еднакви големи бели къщи, които изглеждаха леко занемарени, но си оставаха доста впечатляващи. Тя попита Раджив за тях.
— Вили от епохата на Британското владичество — отвърна шофьорът. — Били са построени за английските дипломати и все още се използват.
Скоро шофьорът й посочи няколко посолства, с които явно се гордееше. Сред тях беше и американското посолство, което й се стори доста грозно в сравнение с някои от останалите. Отличителната му черта беше, че е огромно. След като го подминаха, Дженифър се обърна назад, за да го разгледа по-добре. Може би щеше да й се наложи да потърси тук помощ, докато се занимаваше с тленните останки на баба си.
Последваха индийските правителствени сгради, които бяха зашеметяващо красиви. Шофьорът й каза, че са били проектирани от известен английски архитект, за когото Дженифър никога не беше чувала. Няколко минути по-късно вече бяха пред хотела. Спряха на тротоара пред главния вход. В първия момент тя изпита леко разочарование. Хотелът беше просто една висока модерна сграда, каквито се срещаха по цял свят. Даде си сметка, че е очаквала да види нещо типично индийско.
Но щом влезе вътре, откри нещо съвсем различно. За нейна голяма изненада общите помещения на хотела бяха пълни с народ въпреки късния час, и се наложи да чака на опашка, за да се регистрира. Всъщност не можеше да се нарече точно „опашка“, защото й предложиха удобно кресло и освежаващи напитки, както и възможността да огледа добре фоайето. Дженифър рядко беше използвала хотелски услуги и със сигурност никога не беше попадала на място като „Амал палас“. Хотелът беше разкошен, дори декадентски.
Двайсет минути по-късно официално облеченият управител, отговарящ за гостите, я отведе до стаята й на деветия етаж, излезе с поклони и затвори вратата зад себе си. По пътя към стаята мъжът й беше описал удобствата и услугите на хотела, които включваха напълно оборудван двайсет и четири часов спа салон с фитнес зала, както и външен басейн с олимпийски размери. Дженифър си помисли, че би трябвало да се опита поне в някаква степен да се наслади на престоя си тук, както й беше предложил Нийл. Щом се сети за него, настръхна от гняв, но побърза да го прогони от мислите си.