Кашмира стана изключително сериозна, когато изказваше своите съболезнования, както и тези на лекарите и цялата болница, за смъртта на бабата на Дженифър.
— Това трагично събитие беше напълно неочаквано — добави тя.
— Така е — каза Дженифър и погледна жената. В гърдите й отново се зараждаше гневът, който беше почувствала сутринта — не само заради смъртта на най-близкия й човек, а и заради това, че бе принудена да отиде на другия край на света и да прекъсне може би най-важния си стаж. Знаеше, че безотговорният й баща е също толкова виновен за това, но на този етап гневът й беше насочен към „Кралица Виктория“. Както и към Кашмира Варини, особено след като Дженифър усети колко дежурни са съболезнованията й.
— Кажете — продължи Кашмира, без ни най-малко да се интересува от настроенията на Дженифър, — къде бихте желали да се заемем с уреждането на неособено приятните въпроси? Бихме могли да отидем в кафенето или в кабинета ми. Вие изберете.
Дженифър погледна към вратата, откъдето беше излязла Кашмира, след което се обърна и огледа стъклената стена на кафенето. Решението й беше продиктувано от мисълта, че ако не изпие още една чаша кафе, ще заспи. Асистентката изглеждаше доволна и пусна една от кратките си усмивки.
Кафето беше силно, но от него нямаше голяма полза и Дженифър скоро реши, че е наложително да се прибере в хотела и да поспи. Едно бързо пресмятане подсказа, че ако в този момент се намираше в Лос Анджелис, щеше да се приготвя за сън.
— Госпожице Варини — прекъсвайки тя домакинята си, която обясняваше липсата на подходящо оборудване в моргата на болницата. — Много съжалявам, но заради недостига на сън ми е ужасно трудно да се концентрирам. Направо не мога да мисля. Боя се, че трябва да се върна в стаята си и да си почина няколко часа.
— Вината за това е изцяло моя — отвърна Кашмира, без да звучи особено убедително. — Не трябваше да назначавам толкова ранна среща. Но можем да приключим всичко бързо. Нуждаем се само от едно бързо решение от ваша страна, ние ще свършим останалото. Просто ни кажете дали искате да я балсамираме, или да я кремираме. Само това! Ние ще се погрижим за останалото.
Дженифър разтърка очи и шумно въздъхна.
— Това можех да го направя и от Лос Анджелис.
— Да, можехте — съгласи се индийката.
Дженифър разшири очи и замига учестено, за да премахне усещането за чуждо тяло под клепачите си, и погледна очакващата отговора й госпожа Варини.
— Добре, искам да видя баба си. Нали затова дойдох.
— Сигурна ли сте?
— Разбира се, че съм сигурна! — Гласът й прозвуча рязко и тя веднага съжали за това. Не искаше да показва толкова ясно чувствата си. — Тя е тук, нали?
— Тук е, разбира се. Само исках да съм сигурна, че желаете да я видите. Все пак тя почина в понеделник вечерта.
— Държали сте я в хладилник, нали?
— Да, разбира се. Просто си помислих, че младо момиче като вас не би искало…
— Аз съм на двайсет и шест и съм четвърта година студентка по медицина — прекъсна я раздразнено Дженифър. — Не мисля, че трябва да се безпокоите за моята чувствителност.
— Много добре — рече Кашмира. — Щом приключите кафето си, ще ви заведа да видите баба си.
— Пих достатъчно кафе. Вече започвам да се изнервям. — Дженифър бутна настрани полупълната си чаша и се изправи. Подпря се за миг на масата, за да изчака замайването да премине. Междувременно Кашмира също се изправи.
Те слязоха до подземното ниво с един от тихите, ултрамодерни асансьори. Там се намираха стаите на техниците, модерната закусвалня и съблекалнята за персонала, както и множество складове. Надолу по коридора, след закусвалнята, се намираше товарната рампа. На метален стол, облегнат на стената, седеше един възрастен пазач.
Вътре имаше два хладилника, стояха до стената, която граничеше със закусвалнята. Без да каже нищо, Кашмира отведе Дженифър до по-близкия и се опита да го отвори. Дженифър й помогна. Това със сигурност не беше хладилник за морга, както беше казала Кашмира. Беше пълен с рафтове от пода до тавана, а дължината му беше дванайсетина метра. Един бърз поглед подсказа на Дженифър, че вътре има предимно пакетирана храна, както и няколко опаковки с лекарства, които трябваше да се съхраняват на студено. В средата му беше напъхана болнична носилка, върху която лежеше плътно покрит с чист болничен чаршаф труп. Миризмата в хладилника беше леко сладникава.
— Има достатъчно място — каза Кашмира. — Ако искате, влезте.