Без да каже нито дума, Дженифър пристъпи вътре. Температурата беше около точката на замръзване. Сега, когато беше вече при баба си, Дженифър не бе съвсем сигурна, че иска да я види. Макар да твърдеше обратното, тя така и не свикна с вида на мъртви тела, макар че в гимназията имаше на разположение цяла седмица, за да посещава градската морга. Тя погледна към асистентката, която улови погледа й и сбърчи вежди, сякаш искаше да каже: „Е, какво? Ще гледаш ли, или не?“.
Осъзнавайки, че повече не може да отлага, Дженифър хвана ръба на чаршафа и преглъщайки сълзите си, го дръпна, за да открие лицето на баба си. В първия момент се изненада, че тя изглежда толкова нормално. Беше си все същата мила, щедра, белокоса старица, която неизменно заставаше на нейна страна и й помагаше. Но когато се вгледа отблизо, забеляза, че на флуоресцентната светлина в хладилника кожата и устните й са придобили алабастров цвят, с изключение на едно място върху шията, където се забелязваше тъмнолилава синина. Кожата беше абсолютно безжизнена, прозрачна, на петна, и баба й несъмнено беше мъртва.
Тъгата на Дженифър постепенно премина в гняв. Тя пусна чаршафа и погледна отново към Кашмира Варини. Фалшивото съчувствие на тази жена тук я изнервяше още повече. Тя излезе от хладилника, а Кашмира се опита да заключи вратата. Дженифър не й предложи помощта си.
— Виждате ли! — избърса ръцете си Кашмира, след като най-после вратата на хладилника щракна. — Вече разбирате ли защо трябва да се погрижим за нея? Тя не може да остане дълго тук.
— Имате ли смъртен акт? — попита Дженифър, сещайки се изведнъж за съдбата на господин Бенфати.
— Разбира се. Той е необходим, за да се извърши кремация или балсамиране. Подписан е от хирурга на госпожа Мария Ернандес.
— И причината за смъртта със сигурност е сърдечен пристъп?
— Да!
— Какво го е причинило?
В продължение на няколко секунди Кашмира гледаше Дженифър. Тя не можеше да разбере дали жената е шокирана, раздразнена или просто смутена от въпроса на Дженифър или от реакцията й, която би могла да означава, че изваждането на тялото от хладилника ще се отложи отново.
— Не знам какво е причинило сърдечния пристъп на баба ви. Аз не съм лекар.
— А аз скоро ще стана и не мога да си представя причина, която да е довела до сърдечен пристъп. Сърцето й беше в отлично състояние. А аутопсия? Някой мислил ли е за това? Когато лекарите не знаят какво се е случило с пациентите им, те обикновено искат да разберат, а това е добра причина да се направи аутопсия.
Кашмира беше изненадана от предложението й, но самата Дженифър също се изненада. До този момент не беше мислила за това, нито пък беше очаквала, че ще го поиска. Беше повдигнала въпроса най-вече заради Кашмира и заради това, че болницата я притискаше да вземе решение. Аутопсията, кремацията и дори балсамирането се разглеждаха като насилствени актове и тя не искаше да си мисли, че по някакъв начин е отговорна за извършването им, колкото и нерационални да бяха чувствата й. Но освен това се сети и за друго: до каква степен смъртта на Хърбърт Бенфати наподобяваше бабината й и дали са можели да бъдат предотвратени?
— Полицията и магистратите са единствените хора в Индия, които могат да наредят аутопсия, а не лекарите.
— Шегувате се.
— Със сигурност не се шегувам.
— Струва ми се, че това често води до сблъсъци между полицията и съдебната система. Ами ако така може да се научи нещо, което би предотвратило подобна съдба да сполети друг пациент? Снощи сте имали втори подобен смъртен случай, нали? Ако са знаели какво е причинило сърдечния пристъп на баба ми, са можели да спасят господин Бенфати!
— Не знам нищо за господин Бенфати — побърза да отговори Кашмира. — Знам само, че в хладилника имаме труп, който стои там от доста време и трябва да бъде махнат. При нас семействата прибират веднага телата, затова трябва да стигнем бързо до решение. Както сама виждате, тялото не може да остане тук. Хладилникът не е предвиден за тази цел, а това тяло е тук от понеделник през нощта!
— Това е ваш проблем — отвърна Дженифър. — Шокирана съм, че болницата не разполага с по-добре оборудвана морга. Пристигнах в Индия след почти двайсет и четири часов полет, а едва сега научавам подробностите. Проблемът е, че съм физически и психически изтощена. Смятам да се прибера в хотела си и да поспя няколко часа, преди да взема решение. Освен това смятам да отида в посолството ни и да потърся подкрепа. Знам, че сте убедена какъв ще бъде отговорът им, но искам да го чуя от първа ръка.