— Не, няма проблем — отвърна Дженифър, отвори чантата си и затърси мобилния си телефон. Нямаше представа колко ще струва едно обаждане до Ню Йорк, но точно сега не искаше да мисли за това. Щеше да се обади на Лори Монтгомъри. Лори дори не знаеше, че баба й е починала и това беше достатъчно добра причина да й звънне. На всичко отгоре трябваше да избира между кремация и балсамиране, дори и евентуална аутопсия. След като вече бе взела решението да се обади на Лори, Дженифър се запита как не се беше сетила по-рано за това.
Пресметна бързо, че в Ню Йорк сега е малко преди полунощ.
Но пък Лори беше нощна птица и сигурно не спеше. Въпреки неприятния повод за обаждането, тя се въодушеви, когато връзката се осъществи. Изумяваше се при мисълта, че щеше да разговаря с Лори от другия край на света, а двете не се бяха чували повече от година. От другата страна вдигнаха още при първото позвъняване.
— Надявам се, че не звъня твърде късно — започна Дженифър, без да се представи.
— Господи, не — отвърна Лори. — Дженифър, ти ли си?
— Аз съм.
Лори очевидно се зарадва да чуе гласа й. Двете побъбриха няколко минути. Дженифър попита за Джак. Лори, от своя страна, се извини, че след сватбата не се е обаждала, оправдавайки се с проблемите по зачеването. Дженифър й пожела успех.
— Обаждаш се просто да ме чуеш или има някаква причина? — каза Лори след настъпилата кратка пауза. — Не че не се радвам да те чуя, но мога ли да ти помогна с нещо? Може би ти трябва препоръчително писмо за лекарска специализация?
— За съжаление има причина да ти се обадя, но не е свързана с обучението ми — отвърна Дженифър. — Тя обясни, че се намира в Индия, както и причината да е тук. На няколко пъти се наложи да спре, за да се вземе в ръце.
— О, не! — възкликна Лори, когато Дженифър завърши. — Нищо не съм чула. Толкова съжалявам! Защо отиде в Индия? За да върнеш тялото или прахта й обратно в Щатите, или смяташ да я оставиш там? Все пак Индия е може би най-духовната страна на света. Ако аз умра в Индия, бих поискала да изсипят пепелта ми в Ганг, при милиардите други души.
— Виж, за това не се бях сетила — призна си Дженифър, обяснявайки, че не може да избере между кремация и балсамиране, камо ли да реши какво да прави след това с останките. — По някое време днес ще отида в американското посолство. Те поне ще могат да ме информират за разходите и всички дипломатически подробности.
— Може би така трябва да бъде. Господи, толкова съжалявам, че трябва сама да преживееш това. Ще ми се да съм до теб, за да ти помогна. Тя наистина ми беше като майка.
— Извинявай, Лори, но можеш ли да ми отделиш още няколко минутки?
— Разбира се. Цялата съм в слух.
— Болничните власти наистина ме притискат много, което честно казано не ми допада особено, но те си имат своите причини. Болницата е наистина впечатляваща и много добре оборудвана. Но при строителството не са предвидили морга, тъй като в Индия телата се взимат от близките веднага както от индусите, така и от мюсюлманите по религиозни причини.
— А може би собствениците на болницата са решили, че след като в духовна Индия всички богове са на тяхната страна, то в болницата им няма да има смъртни случаи.
Дженифър се засмя слабо и после продължи:
— Сложили са трупа на баба ми в един голям хладилник, който се намира до една закусвалня и вътре има предимно пакетирана храна. Очевидно това е единственото място, където може да се остави труп.
— Пфу! — чу се гласът на Лори.
— Казвам ти го, защото от тяхна гледна точка те имат основателна причина да се отърват от тялото на баба, особено след като разполагат и със смъртен акт.
— И аз мисля така.
— Да, но се опитаха да ме принудят да взема решение още преди идването ми тук. А само няколко часа след като дойдох, отново подновиха натиска — кремация или балсамиране. Бяха готови да го направят още вчера, сякаш се страхуваха, че небето ще се стовари върху главите им. Първоначално се противях просто от инат и гняв, защото бяха убили баба ми. Но сега се появи и друго.
— Какво? За какво намекваш?
— Попитах ги от какво е починала Мария, а те ми отвърнаха, че е било сърдечен удар. Поинтересувах се какво го е причинило, тъй като съвсем наскоро тя ме посети в Лос Анджелис и там я заведох в Медицинския център на университета за пълен преглед. Сърдечносъдовата й система беше в отлично състояние. Как е възможно няколко месеца по-късно, дванайсет часа след операция за смяна на ставата, тя да получи сърдечен пристъп? Би могло да се случи по време на процедурата поради непоносимост към упойката, но не и дванайсет часа по-късно. Поне според мен би трябвало да е така.