— Смяташ ли, че ще успееш да ги задържиш дотогава? Не искаме да бъде кремирана или балсамирана, щом смятаме да правим аутопсия на баба ти, нали?
— Ще направя всичко по силите си. Хей, дори ще дойда на летището да ви взема.
— Това ще го обсъдим след като вече сме сигурни, че ще пътуваме.
— Лори — каза Дженифър, миг преди да прекъсне разговора, — мога ли да ти задам един личен въпрос?
— Разбира се.
— Смяташ ли ме за безчувствена, след като позволих на тези ненужни неща да надделеят над мъката ми по Мария? Повечето хора биха тъгували толкова силно, че едва ли ще се тревожат за това дали мъртвите им близки трябва да бъдат подложени на аутопсия. Странно ли ти се струва?
— Категорично не! Така бих реагирала и аз. Нормалните хора обичат човека, не тялото. То е просто контейнер, който неизбежно остарява и загива. Фактът, че обичаш баба си дотолкова, че те притесняват неща, които далеч надхвърлят подробностите по погребението, не е неуважение към нея.
— Дано да е така.
— Така е, скъпа — отвърна Лори. — Аз съм съдебен патолог, виждала съм много трупове и реакциите на много роднини.
Няколко минути по-късно се сбогуваха и Дженифър прекъсна връзката. Тя благодари на щастливата си звезда, че се беше сетила да се обади на Лори Монтгомъри. Надяваше се Лори да може да дойде, макар че дори самата й готовност да го направи беше достатъчна. Това само доказваше що за боклук се беше оказал тъй нареченият й приятел Нийл Маккългън.
— Приближаваме хотела ви — каза шофьорът. — Да ви изчакам ли?
Мисълта да го накара да я изчака не й беше минавала през ума, но тъй като всичко плащаше здравната компания, която беше убила баба й, защо не? Нали после трябваше пак да се върне в болницата.
— Можете да изчакате или да се върнете след няколко часа. И в двата случая ще ви се обадя, когато реша да се върна в „Кралица Виктория“.
— Много добре, мадам — отвърна шофьорът.
Глава 12
16 октомври 2007 г.
Сряда, 1:15
Ню Йорк, САЩ
— Джак! — извика Лори. — Събуди се!
Лори беше включила осветлението в спалнята, но на възможно най-ниската степен, за да не стряска Джак.
— Хайде, скъпи — продължи тя. — Събуди се! Трябва да поговорим.
Тя нямаше представа от колко време спи, може би от два часа. Обикновено вечер двамата хапваха нещо леко, след като Джак отскачаше до баскетболното игрище. После се преместваха в двойния им кабинет с изглед към Сто и шеста улица, в съседство с баскетболното игрище и останалата част от малкия парк, чиито ремонт и осветление беше платил Джак. Някъде към десет Джак вече започваше да се прозява, целуваше Лори по главата и се оттегляше да чете в леглото. Не че успяваше да прочете кой знае колко. Независимо в колко часа отидеше при него, за да го целуне, той беше заспал, понякога с книга или медицинско списание върху гърдите и със запалена нощна лампа.
— Джак! — извика отново Лори.
Знаеше, че ще е трудно да го събуди, но не се отказа. Побутна го по рамото, накрая го разтърси. Той продължаваше да спи. Лори се усмихна. На способността му да спи дълбоко можеше да се завиди. Лори спеше леко до утринните часове, когато наближеше да става. Тогава заспиваше дълбоко.
Тя разтърси за последно якото рамо на Джак и му извика. Той отвори едното си око, после и другото и примигна.
— Колко е часът? — попита пресипнало.
— Към един и петнайсет, струва ми се. Трябва да поговорим. Изникна нещо. — След разговора с Дженифър Лори не възнамеряваше да безпокои Джак. Предположи, че е заспал, както се и оказа. Така че тя влезе в Интернет, за да проучи каквото може за пътуването до Индия, и събра достатъчно информация.
— Пожар ли има? — попита той с обичайния си сарказъм.
— Не. Дръж се по-сериозно. Искам да поговорим.
— Не може ли да изчака до сутринта?
— Предполагам, че може — призна Лори. — Но исках да те подготвя. Предупредил си ме, че не обичаш изненадите. Особено големите.
— Да не си бременна?
— Де да бях! Но добро предположение. Не, не съм бременна. Преди малко ми се обади онази млада жена, която завършва медицинското училище към Калифорнийския университет в Лос Анджелис през юни, Дженифър Ернандес. Помниш ли я? Беше на сватбата ни. Носеше много сладка червена рокля. Сещаш ли се? Тя има една от най-хубавите фигури на света.