— Господи! — промърмори Джак. — Почти полунощ е, а ти ме будиш, за да ме питаш дали помня с какви дрехи е бил някой на сватбата ни? Стига, моля ти се!
— Роклята няма значение. Просто се опитвам да те накарам да си спомниш тази студентка по медицина. Тя е онази, която прекара една седмица при нас, в съдебна медицина, когато беше на дванайсет, и на която аз и майка ми осигурихме стипендия за същата година.
— Добре, спомням си я — каза Джак, но беше явно, че лъже. Очевидно беше много по-заинтересован да се върне към съня си.
— Тя ми се обади преди около час от Индия. Там е, защото баба й е починала след хирургическа операция в Ню Делхи. Болницата я притиска да реши какво иска да направи с тялото.
Джак вдигна глава и се ококори.
— Индия?
— Индия — повтори Лори. След това разказа цялата история на Джак, така, както й я беше представила Дженифър. Когато стигна до края, тя добави: — Не знам дали си спомняш, но Мария Ернандес ми беше бавачка. Обичах тази жена. Беше ми като майка в най-важните за мен години. Ходех тайно до Уудсайд, Куинс, да я посещавам.
— Защо е отишла да се оперира в Индия?
— Не знам със сигурност. Предполагам, че по финансови причини.
— Наистина ли мислиш, че има някакъв заговор в това? — попита Джак със скептичен тон.
— Не, разбира се. Подкрепих Дженифър, защото, изглежда, тя мисли така. Ако има проблем в тази болница, несъмнено е заради грешки в системата. Тъй като болницата оказва натиск върху Дженифър, съм сигурна, че има нередности. Тялото е в хладилник от понеделник през нощта, но това не е дори специализирана хладилна инсталация за трупове. Останах с впечатлението, че става дума за хладилник, зареден с продукти за закусвалнята.
— Искаш да кажеш, че държат храна при трупа?
— Именно. Само че е по-скоро обратното. По-точно би било да се каже, че държат трупа при храната и някои лекарства. Но храната е запечатана, така че не е чак толкова лошо, колкото звучи. Обаче Дженифър мисли, че може да има някакъв заговор.
— Това е налудничаво! Мисля, че госпожица Ернандес здравата се е объркала и я е хванала параноята.
— Напълно съм съгласна, което е една от причините да се надявам, че ти и аз ще се отправим утре натам.
— Я повтори? — попита Джак. Не вярваше на ушите си.
— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да отида в кабинета на Калвин. Надявам се, че тази извънредна ситуация ще го накара да ни отпусне около седмица почивка, която да прекараме заедно. Ако ни даде зелена светлина, ще отида направо в организацията, която урежда индийски визи, след това ще платя билетите ни, които вече резервирах онлайн. После ще…
— Чакай малко! — прекъсна я Джак. Надигна се в седнало положение и издърпа одеялото около кръста си. Очите му бяха ококорени. — Задръж малко! Вече си ни организирала пътуване до другия край на Земята?
— Ако имаш предвид дали съм казала на Дженифър, че ще направим всичко възможно да отидем, отговорът е „да“. Казах й, че ще поискаме разрешение от Калвин.
— Това, че едно тъжно младо момиче е обхванато от параноя, едва ли е оправдание да летиш десет хиляди мили, за да я подържиш за ръката.
— Това не е единствената причина, поради която отиваме — отговори Лори с нарастващ гняв.
— Дай ми друга причина.
— Казах ти! — озъби се Лори. — Мария Ернандес ми беше като майка цели дванайсет години. Смъртта й е голяма загуба за мен.
— Щом е толкова голяма загуба, как така не си я виждала един бог знае откога?
Лори се вбеси и за секунда не беше способна да каже нищо. Коментарът на Джак направи задълбочаващия се конфликт още по-лош, защото чувството за вина у нея се засили. Не беше посещавала Мария от много дълго време. Все мислеше да го направи, но така и не го стори.
— Наближава крайният срок за изследователския ми доклад — каза Джак. — И в събота имаме уговорен баскетболен мач със съседите, който очакваме от седмици. По дяволите, аз помогнах да го организираме.
— Престани с този глупав баскетбол! — извика Лори. Гневът й, бушуващ под повърхността, подсилен от хормоните, с които се тъпчеше, изригна като вулкан. Беше вбесена и от факта, че той продължава да играе баскетбол, който според нея беше опасна игра.
Джак беше първият, който си спомни, че Лори в момента е на ежедневни инжекции с хормони. До момента изобщо не виждаше причина за негодуванието й от поведението му, което според него си беше нормално. Осъзнавайки, че състоянието й е по-особено, Джак вдигна отбранително ръце.