— Извинявай — каза той, опитвайки се да звучи искрено. — Забравих за хормоните.
За един кратък миг коментарът на Джак само влоши нещата. Колкото и да беше нелогично, Лори реши, че Джак просто се опитва да обвини нея за настоящото разногласие. Но след малко си даде сметка за неестественото си избухване и се разплака.
Джак се премести в нейната половина на леглото и я прегърна. Не каза нищо. Вече беше установил по метода на пробите и грешките, че това е най-доброто, което може да направи. Трябваше да я изчака да се успокои.
След малко Лори спря да плаче. Очите й бяха зачервени и влажни.
— Ти изобщо не ме подкрепяш в тази работа с безплодието!
Джак с усилие се сдържа да не направи физиономия. От негова гледна точка той вършеше каквото е по силите му и нямаше какво друго да направи, освен да осигурява сперма, когато има нужда от нея.
— Всеки път, когато идва цикълът ми, ти си адски доволен — каза Лори, отново задавяйки се в сълзи. — Казваш само: „Е, добре, може би следващият път“ — и това е. Не си правиш труда дори да съжалиш — за теб това е просто поредният цикъл.
— Мислех, че помагам, като полагам усилия да изглеждам безгрижен. Честно казано, щеше да ми е много по-лесно да съм унил. Но никога не съм си представял, че това може да е от полза. Ясно си спомням, че и д-р Шьонер каза същото. По дяволите, аз трябва да демонстрирам точно безгрижие!
— Наистина ли? — попита Лори.
— Наистина — отвърна Джак, докато отмяташе кичур от влажната й коса от челото й. — А що се отнася до Индия, нямам нищо против отиването ти, аз не познавам Мария Ернандес или внучката й Дженифър. За мен полетът до другия край на света не си струва загубата на време и пари, главно парите. Разбира се, ще ми липсваш, и бих дошъл с теб, ако имаш нужда от мен.
— И ми го казваш просто така? — попита Лори.
— Не. Ако имаш нужда от мен, ще дойда. Това е сигурно, но…
— Имам нужда от теб! — каза Лори с внезапен ентусиазъм. — Ти си крайно необходим.
— Наистина ли? — попита Джак, повдигайки вежди. — Не мога да си представя за какво.
— Цикълът, глупчо — възкликна Лори развълнувано. — Вчера д-р Шьонер смяташе, че има само три или четири дни до стимулиращата инжекция и… И тогава ти си наред.
Джак издиша целия въздух от гърдите си. Досега не беше правил връзка между историята с безплодието и предполагаемото му пътуване до Индия.
— Не се цупи. Може би трябва да разчитаме на това, че изкуственото оплождане не е задължително, и да си го направим по нормалния начин. Но ще ти кажа нещо: с цялото напрежение и стрес не искам аз да съм в Индия, а ти тук точно в най-подходящия момент. Този път д-р Шьонер е особено оптимистична.
Джак свали ръка от рамото на Лори, сложи я на дъската на леглото и каза:
— Изглежда ни предстои да отскочим до Индия, стига нашият безстрашен заместник-директор да ни пусне. Сигурно мога да го подкупя да каже „не“.
Лори игриво плесна бедрото на Джак през завивката, докато се изправяше.
— Хрумна ми добра идея. Тъй като ще се нуждая от консултациите на гинеколог, за да следя фоликулите си и да върша тежката си работа, сигурно мога да намеря такъв в същата болница, „Кралица Виктория“. Може да ни е от полза за разрешаването на проблема на Дженифър, ако имаме приятел сред персонала на болницата.
— Би могло — каза Джейк, докато се плъзгаше под завивките. — Въпрос от логистично естество: ако се нуждаем от визи, ще имаме нужда и от снимки за паспорти.
— Сутринта можем да използваме онзи денонощен магазин с фотоотдел на Кълъмбия авеню.
— И аз си мислех точно същото — каза Джак, след като въздъхна шумно.
— Сега пак ли ще заспиш?
— Разбира се, че пак ще заспя. Какво друго да правя след полунощ?
— Иска ми се да можех да спя като теб. Проблемът е, че сега съм страшно развълнувана от предстоящите събития.
Глава 13
17 октомври 2007 г.
Сряда, 11:42 часа
Ню Делхи, Индия
Дженифър се чувстваше ужасно раздразнена. Макар че беше изтощена до такава степен, че чак й се гадеше, тя не можа да заспи. Беше дръпнала плътните завеси върху прозорците, за да затъмни стаята. Всъщност причината за всичко бяха преумората и вълнението, които изпитваше едновременно. Мисълта, че Лори може би ще дойде, беше прекадено хубава, за да е истина, и в главата й се рояха хиляди мисли. Най-накрая си каза „по дяволите“ и се измъкна изпод завивките.