Дженифър я наблюдаваше как отива при метрдотела. Когато мъжът направи подканящо движение и обърна глава по посока на Дженифър, тя се надигна и махна с ръка. Госпожа Бенфати също й отвърна с махане и тръгна към нея. Вървеше с изправен гръб и високо вдигната глава. Едва когато се приближи достатъчно, Дженифър забеляза зачервените й очи и подпухналото лице.
— Госпожо Бенфати — изправи се Дженифър. — Радвам се да се запознаем, макар и при не особено приятни обстоятелства. Благодаря ви, че се съгласихте да обядвате с мен.
Госпожа Бенфати не отговори веднага. Първо изчака метрдотела да дръпне един стол и после, след като седна, да го побутне леко напред.
— Извинете ме — каза тя, след като мъжът се отдалечи от масата. — Боя се, че ми е малко трудно да се сдържам. Всичко се случи толкова внезапно. Вчера излезе така лесно от упойка и денят му мина толкова добре. Помислих си, че най-лошото е останало зад нас и тогава се случи това.
— Разбирам ви, госпожо Бенфати — кимна Дженифър.
— Моля ви, наричайте ме Лусинда. — Жената попи със салфетка ъгълчетата на очите си, след което се изпъна, видимо опитвайки се да се вземе в ръце.
— Да, разбира се. Благодаря ви, Лусинда — каза Дженифър.
После си поръчаха обяд и Дженифър започна да разказва за себе си: че е последна година студентка по медицина, че е изгубила майка си и е била отгледана от баба си.
После Лусинда заразказва за двамата си сина. Единият се оказа океанограф в Уудс Хоул, щата Масачузетс, с едно дете, а другият — херпетолог в Музея по естествена история в Ню Йорк, с три деца.
— А покойният ви съпруг? — осмели се да попита след леко колебание Дженифър. Тя не знаеше каква ще е реакцията на Лусинда, но все пак искаше да поговорят и за смъртта на роднините си. Искаше да разбере докъде стигат приликите.
— Години наред държеше магазин за домашни любимци.
— Ясно откъде са се появили биолозите в семейството.
— Така е. Момчетата обожаваха магазина и работата с животните и рибите.
— Защо дойдохте в Индия за тази операция? — попита Дженифър, затаявайки дъх. Ако Лусинда можеше да говори за решението, което беше довело до смъртта на съпруга й, Дженифър беше сигурна, че нищо нямаше да попречи да отговори и на следващите въпроси.
— Много просто: не можехме да си позволим операцията в Щатите.
— Мисля, че баба ми го е направила по същите причини — отвърна Дженифър. Въпреки че гласът на Лусинда леко потрепери, в очите й нямаше сълзи. — Кажете ми — продължи тя, — как научихте за болница „Кралица Виктория“? Лесно ли се общува с тях? Професионално ли се държаха? Имам предвид, че болницата изглежда фантастично, което не може да се каже за квартала.
Лусинда се засмя горчиво.
— Не е ли ужасен всичкият онзи боклук? Болничният персонал, включително лекарите, се държат така, сякаш не го забелязват, особено децата просяци. Някои от тях определено изглеждат болни.
— И аз самата се изненадах. Но как се отнасяха с вас?
— Отлично, поне в началото.
— Какво имате предвид?
— Когато пристигнахме, се държаха с нас изключително добре. Погледнете този хотел. — Лусинда махна към ресторанта. — Никога не съм отсядала в нещо толкова хубаво. Същото беше в болницата. Всъщност, обслужването беше като в хотела. Даже Хърбърт го отбеляза.
Споменаването на съпруга й я накара да замълчи за миг. После се прокашля. Дженифър я остави да се съвземе.
— Но тази сутрин беше някак различно.
— Така ли? — попита Дженифър. — В какъв смисъл?
— Разочаровах ги — каза Лусинда. — Всичко беше наред, докато не настояха да реша дали да го кремират, или балсамират. Настояха да взема бързо решение. Когато казах, че не мога, тъй като съпругът ми от суеверие отказваше да го обсъжда, се опитаха да ме принудят. На доводите ми, че синовете ми пристигат и те ще решат, представителят на болницата възрази, че не могат да чакат някой да идва чак от Америка. Трябвало да разберат решението ми днес. Мисля, че бяха наистина ядосани.
— Аз преживях същото — въздъхна Дженифър, — и ги ядосах по същия начин.
— Какво съвпадение.
— Започвам да се питам — каза Дженифър. — Къде е тялото на съпруга ви?
— В някакъв хладилник. Не съм съвсем сигурна.
— Сигурно е в някой от двата големи хладилника до закусвалнята в мазето. Там се намира и баба ми, докато изчакваме.