— Какво чакате?
— Очаквам да дойде една много добра приятелка. Поне се надявам. Тя е криминалист патолог и работи в Центъра по патология в Ню Йорк. Ще ми помогне и ще огледа тялото. Мисля, че ще има нужда от аутопсия, и колкото повече ме притискат, толкова повече убеждават в това и нея. Разбирате ли, баба ми нямаше никакви сърдечни проблеми. Убедена съм.
— И ние мислехме, че Хърбърт няма. Кардиологът го прегледа около месец преди да дойдем тук. Каза, че всичко е наред, че сърцето му е в отлично състояние и има нисък холестерол.
— Защо съпругът ви е бил при кардиолог?
— Преди три години пътувахме до Африка, за да видим животните. И на двама ни трябваше да сложат доста инжекции, както и едно лекарство против малария, мефлоквин. За нещастие Хърбърт получи от него аритмия, но после всичко отшумя.
— Значи съпругът ви е имал нормално сърце — каза Дженифър. — Същото се отнасяше и за баба ми. Тя си спомняше, че като дете са й казвали, че има шум на сърцето, и все си мислеше, че е болна. Заведох я в медицинския център на Калифорнийския университет, при най-добрия кардиолог. Той обясни, че най-вероятно е имала така наречената patent ductus, комуникация между аортата и белодробната артерия, необходима на ембрионите, но която след раждането обикновено се затваря. При баба ми останала отворена, но по-късно се затворила. Освен това имаше аритмия, също като съпруга ви, но тя се беше получила в резултат от приемането на лекарство и после отшумя. Сърцето й беше напълно нормално и в забележително добро състояние за възрастта. Напълно естествено е при това положение на нещата човек да развие параноя.
— Смятате ли, че приятелката ви ще се съгласи да погледне и моя Хърбърт?
Докато келнерът приемаше поръчката им за кафе и отсервираше чиниите, двете жени се бяха облегнали мълчаливо назад, размишлявайки над разговора. Когато мъжът се отдалечи, и двете се наведоха едновременно напред. Дженифър заговори първа:
— Със сигурност ще я помоля да погледне и съпруга ви. Тя е страхотен човек и заедно със съпруга си са известни съдебни патолози. — Тя замълча. — Извинете, но как разбрахте за смъртта на съпруга си?
— По много странен начин — отвърна Лусинда. — Обади ми се един семеен приятел от Ню Йорк. Искаше да поднесе съболезнованията си за смъртта на Хърбърт. Аз не знаех нищо. Мислех си, че Хърбърт си е наред, както го бях оставила няколко часа по-рано. — Тя млъкна, устните й потрепериха и тя преглътна сълзите си. Най-накрая въздъхна шумно и избърса ъгълчетата на очите си. Погледна Дженифър, опита да се усмихне и се извини.
— Няма защо да се извинявате — увери я Дженифър. Тя дори изпитваше вина, че принуждава Лусинда да говори за това. Но приликите между двата случая като че ли се увеличаваха. — Добре ли сте? — попита Дженифър. — Може би трябва да поговорим за нещо друго — предложи тя.
— Не, всичко е наред. Всъщност аз искам да говоря за това. Горе в стаята ми само седях и мислех, без това да ми помага особено. За мен е по-добре да говоря.
— И какво направихте, след като разговаряхте с познатия си от Ню Йорк?
— Стреснах се, разбира се. Попитах го откъде, за бога, го е научил. Той отвърна, че го е чул по CNN, в някаква програма за медицинския туризъм. Представяте ли си?
Дженифър зяпна от изненада; тя беше гледала същата програма като приятеля на Лусинда, но не по същото време.
— Както и да е — продължи Лусинда, опитвайки се да контролира емоциите си. — Докато все още разговарях с него, настоявайки, че Хърбърт си е добре, започна да звъни втората линия. Помолих приятеля си да почака за минутка, а аз натиснах другия бутон. Оказа се, че ми звънят от болницата — нашата асистентка ме уведоми, че Хърбърт наистина е мъртъв.
Лусинда отново замълча. Нямаше повече сълзи, само учестено дишане.
— Не бързайте — успокои я Дженифър.
Лусинда кимна. В този момент се приближи келнерът и ги попита дали искат още кафе. Двете жени поклатиха глави в знак на отрицание, погълнати изцяло от разговора си.
— Според мен беше ужасно, че CNN са научили за смъртта на съпруга ми преди мен. Но тогава не казах нищо. Бях прекалено съсипана от новината. Единственото, което успях да кажа на Кашмира Варини е, че веднага отивам в болницата.
— Почакайте! — прекъсна я Дженифър, вдигайки ръка. — Името на вашата асистентка е Кашмира Варини?
— Да. Познавате ли я?