— Не смея да твърдя, че я познавам, но сме се срещали. Тя е била асистентка и на баба ми. Нещата стават все по-странни. Тази сутрин я попитах за смъртта на съпруга ви, а тя ми отвърна, че не знае нищо за това.
— Със сигурност е знаела. Точно с нея се срещнах снощи.
— Мили боже — възкликна Дженифър. — Знаех си, че на тази жена не може да се вярва, но защо й трябва да ме лъже за нещо, което лесно бих могла да проверя?
— В това няма никакъв смисъл.
— Със сигурност знам едно нещо. Когато я видя днес следобед, ще я попитам директно. Това е абсурдно. За какви ни мисли тя, за деца, които може просто да залъже?
— Може да е свързано с политиката им на поверителност.
— Глупости! — рече Дженифър и се сепна. — Извинете ме за грубия език. Но съм много ядосана.
— Няма за какво да се извинявате. Отгледала съм две момчета.
— Може би, но повечето хора не приемат такива волности от жените. Но да се върнем на CNN. С мен се случи почти същото. — Дженифър започна да й разказва как също е научила за смъртта на баба си от CNN, как се беше обадила и на здравната компания, която беше уредила всичко, и на самата болница, за да се увери, че всичко с баба й е наред. Едва по-късно госпожа Варини се беше свързала с нея и й беше казала, че баба й наистина е починала.
— Колко странно! Като че ли в „Кралица Виктория“ дясната ръка наистина не знае какво прави лявата.
— Чудя се дали не е нещо по-лошо от това — отвърна Дженифър.
— Какво например?
Дженифър се усмихна, поклати глава и сви рамене.
— Нямам ни най-малка представа. Разбира се, напълно възможно е да развиваме параноя от скръбта. Готова съм да призная, изобщо не съм на себе си, след като изгубих най-близкия си човек. На всичко отгоре научих, че умората от продължителното пътуване с реактивен самолет не е шега работа. Изтощена съм, но не мога да заспя. Може би не разсъждавам много добре. Възможно е смъртните случаи на чужденци наистина да са голяма рядкост и в болницата просто да не знаят как да процедират в такива случаи. Все пак те дори не са си построили морга.
— Какво смятате да предприемете?
— Да се помоля приятелката ми Лори Монтгомъри да дойде. Ако се откаже, просто не знам… А междувременно този следобед се връщам в болницата. Смятам да попитам госпожа Варини защо ме излъга и ще се постарая да бъда пределно ясна, ако вече не съм го постигнала, че не искам да правят нищо с трупа на баба ми. А вие? Искате ли да вечеряме заедно?
— Каква мила покана. Мога ли да ви се обадя по-късно? Просто не знам накъде ще се отнесат чувствата ми.
— Можете да ми се обадите по всяко време. Сигурно ще се наложи да е малко раничко. Подозирам, че изведнъж ще изгубя сили и ще се наложи да спя поне дванайсет часа. А вие как смятате да постъпите с болницата? Ще изчакате синовете си да дойдат и ще оставите тях да вземат решение?
— Точно така смятам да постъпя.
— Може би трябва да се обадите на нашата приятелка госпожа Варини и да я предупредите да не прави нищо с тялото на съпруга ви без вашето изрично съгласие. Когато загубиш близък човек е много лесно да бъдеш пречупен. По ирония на съдбата, обикновено това става, когато се налага аутопсия, а не при опитите да бъде избегната.
— Мисля да послушам съвета ви. Снощи не бях на себе си.
След като подписаха чековете си, двете жени се изправиха, а няколко помощник-келнери се спуснаха да издърпат столовете им. Ресторантът вече беше пълен и те трябваше да си проправят път през тълпа от хора, които чакаха за маси. Щом се озоваха във фоайето, двете жени си казаха довиждане с обещанието да се чуят по-късно. В този момент Дженифър се сети за нещо.
— Мисля да проверя и връзката със CNN. Дали ще е възможно да попитате вашия приятел от Ню Йорк кога точно е чул за смъртта на съпруга ви? Нюйоркско време?
— С удоволствие. И без това смятах да му се обадя. Знам, че се чувства ужасно заради това, че пръв ми е съобщил ужасната новина.
Лусинда въздъхна и каза:
— Все пак ви благодаря, че ме накарахте да се измъкна от стаята си. Сигурно нямаше да се осмеля да я напусна.
— За мен беше удоволствие — отвърна Дженифър. Тя вече държеше в ръка телефона си, готова да повика шофьора и колата.
Глава 14
17 октомври 2007 г.
Сряда, 13:42 часа
Ню Делхи, Индия
— Дълго ли ще останете тук, мадам? — попита шофьорът.