Той беше отворил вратата на колата и чакаше Дженифър да слезе. По време на пътя от хотела до болницата тя бе успяла да подремне двайсетина минути и сега се чувстваше много по-зле от преди. Но въпреки това искаше да говори с Кашмира Варини.
— Нямам представа — отвърна Дженифър, поглеждайки към болницата. Току-що й беше хрумнала идеята да се качи на четвъртия етаж, където се е намирала стаята на баба й и да потърси медицинската сестра, която се е грижела за нея. — Но като се има предвид как се чувствам, едва ли ще се забавя дълго.
— Ще се опитам да ви изчакам тук — каза шофьорът, — но ако портиерите ме изгонят, ще трябва да ме повикате по телефона.
— Няма проблем.
Също както предишния път, двамата облечени в пъстроцветни дрехи портиери отвориха вратите, без Дженифър да каже нито дума. Тъй като навън беше много по-горещо, отколкото сутринта, вътре й се стори още по-студено. Според нея наистина се престараваха с охлаждането.
По това време във фоайето имаше петдесетина души, всичките или индийци от по-висшата класа, или заможни чужденци. До регистратурата стояха бъдещите пациенти, някои от тях седяха в инвалидни колички. Няколко души от персонала бяха ангажирани с различните етапи от процеса по записването. Дженифър погледна към кафенето и видя, че е пълно.
Натрупала достатъчно увереност от предишното си посещение, тя не се поколеба и се отправи към асансьорите. В кабинката натисна бутона за четвъртия етаж и се облегна на задната стена.
Етажът със стаите на пациентите беше най-хубавият, който бе виждала някога. Подът беше застлан с красив цветен звукоизолиращ мокет, който заедно с високотехнологичния акустичен таван и стените, изградени от звукоизолиращи материали, заглушаваше почти напълно и без това слабия шум. Докато вървеше към сестринския пункт, едва дочуваше потракването на големите, натоварени догоре колички за разнасяне на храна.
Току-що бяха докарали няколко пациенти след операциите им, така че всички бяха заети, включително отговорничката по етажа. Дженифър просто наблюдаваше. Учуди се колко си приличаха протоколите за поддръжка на етажа с онези, които беше изпълнявала в медицинския център на Калифорнийския университет, въпреки че се намираше на другия край на света в болница на развиваща се държава.
Постоперативните пациенти бяха настанени по стаите си сравнително бързо и бяха оставени в компанията на роднините си. Оживлението утихна също толкова рязко, както бе започнало. Едва тогава отговорничката на етажа, на чиято идентификационна табелка пишеше просто „Камна“, забеляза Дженифър.
— Мога ли да ви помогна? — попита я тя.
— Така мисля — отвърна Дженифър. Запита се дали Камна е име, или просто означава нещо като „чиновник“. — Казвам се Дженифър Ернандес и съм внучка на Мария Ернандес. Тя е била пациентка на този етаж.
— Точно така — отвърна Камна. — Беше в стая четиристотин и осем. Ужасно съжалявам.
— Аз също. Това обичаен проблем ли е тук?
— Не съм сигурна дали ви разбирам правилно.
— Смъртните случаи често явление ли са?
Камна отстъпи назад, сякаш Дженифър й беше зашлевила плесница. Дори главната медицинска сестра, която работеше на компютърния терминал, я погледна с шокирано изражение на лицето.
— Не, случва се страшно рядко — отвърна Камна.
— Но снощи, приблизително по същото време, е имало още един. Два един след друг.
— Така е — съгласи се нервно Камна. Тя погледна към сестрата, търсейки подкрепа.
— Аз съм сестра Кумар — дойде на помощ втората сестра. — И съм главната медицинска сестра на този етаж. Мога ли да ви помогна?
— Искам да разговарям със сестрата, която се е грижила за баба ми.
— Били са две, всъщност. Едната е госпожица Вийна Чандра, която е нова и по тази причина й беше назначена наставничка, сестра Шрути Агравал.
— Предполагам, че точно госпожица Чандра е била тази, която е комуникирала с баба ми.
— Точно така. Всичко си вървеше съвсем нормално. Нямаше никакви проблеми. Госпожа Ернандес се възстановяваше отлично.
— Мога ли да разговарям с госпожица Чандра?
Сестра Кумар я изгледа внимателно, може би се притесняваше да не би Дженифър да се окаже някоя разстроена особа, дошла да търси отмъщение. Всички бяха разтърсени от смъртта на Ернандес. Но явно Дженифър премина теста.
— Не виждам защо не. Ще я извикам веднага.