Тя го взе и щом зърна името на баба си, усети как сърцето й се свива. Смъртният акт беше написан на хинди и на английски, така че не представляваше никаква трудност да го прегледа. Прочете написаната на ръка причина за смъртта, сърдечен удар, и времето на смъртта, 22:35 часа, 15 октомври, 2007 година. Опита да го запомни и върна документа. Кашмира го сложи обратно в папката и я прибра на мястото й в чекмеджето.
После седна отново зад бюрото и погледна Дженифър.
— Така! След като обсъдихме всичко, готова ли сте с решението си да кремираме или да балсамираме тялото?
Дженифър поклати глава.
— Самата аз съм притеснена от това. Но все пак има някаква надежда. Говорих с една приятелка, за която баба ми се е грижила навремето. Днес тя е съдебен патолог. В момента пътува за насам, което означава, че ще пристигне утре през нощта. Ще се консултирам с нея и със съпруга й, който също е съдебен патолог.
— Напомням ви, че това няма никакво значение. Аутопсия няма да има, точка. Тя няма да бъде разрешена.
— Може би, а може би не. Поне ще чуя и друго мнение. Знам, че не мисля трезво. Тотално изтощена съм, а не мога да спя.
— Мога да ви осигуря малко приспивателни.
— Не, благодаря — отказа Дженифър. — Онова, от което имам нужда, е копие от болничния картон на баба ми.
— Това може да се уреди, но ще отнеме до двайсет и четири часа.
— Няма значение. Освен това бих искала да разговарям с главния хирург.
— Той е много зает. Ако имате някакви специфични въпроси, напишете ги на един лист, а аз ще се опитам да намеря отговорите им.
— А ако става въпрос за лекарска грешка?
— В международното споразумение няма такова нещо като лекарска грешка. Съжалявам.
— Трябва да заявя, че въобще не ми помагате.
— Вижте, госпожице Ернандес. Със сигурност ще ви помагаме повече, ако и вие ни съдействате.
Дженифър стана.
— Предложението ми остава — каза Кашмира. — Мога да ви осигуря приспивателни. Може би след като се наспите добре, ще осъзнаете, че трябва да вземете решение. Баба ви не може да остане в хладилника.
— Това и сега ми е ясно — каза Дженифър. — Защо не преместите тялото в градската морга?
— Няма как да стане. Обществените морги в страната ни са в ужасно състояние, благодарение на тромавата бюрокрация. Управляват се от Министерството на вътрешните работи, а не от Здравното министерство, както би трябвало да бъде, а те изобщо не се грижат за тях и не ги финансират. В някои няма хладилни системи, в други системите прекъсват и телата често се разлагат. Ако трябва да бъда брутално откровена, не можем да позволим това да се случи с баба ви заради потенциалните негативни отзиви в медиите. Опитваме се да ви помогнем. Моля ви, помогнете ни и вие!
Думите й за пореден път извадиха Дженифър от равновесие. Тя стана. Със същата липса на такт служителката от болница „Кралица Виктория“ очевидно беше решила да мине от натиск към молба.
— Връщам се в хотела — едва успя да произнесе тя. — Трябва да си почина.
— Да, да, хубаво се наспете — каза Кашмира.
Тя също се изправи и се поклони с долепени една до друга длани.
Дженифър тръгна, олюлявайки се, към препълненото фоайе, където десетина нови пациенти очакваха да бъдат приети. Тя се приближи до изхода и погледна през малката въртяща се врата към улицата. След като не забеляза колата, извади телефона си и започна да набира номера на шофьора.
Глава 15
17 октомври 2007 г.
Сряда, 14:55 часа
Ню Делхи, Индия
Кашмира проследи с поглед как Дженифър си проправя път между тълпата във фоайето. Никога досега роднина на болен не я беше вбесявал толкова. Когато успя да уговори жената да дойде в Индия, тя си мислеше, че проблемът с тялото на Мария Ернандес е решен; сега нещата се влошаваха още повече, след като не един, а двама съдебни патолози пътуваха насам, за да изкажат мнение. Беше сигурна, че директорът Раджиш Бхургава изобщо няма да е доволен.
Щом Дженифър излезе от фоайето, Кашмира излетя от кабинета си и се стрелна по коридора към офиса на Раджиш.
— Свободен ли е? — попита тя личната секретарка на Раджиш.
— Така мисля — отвърна жената. — Но не е в добро настроение. — Тя провери по интеркома, след което махна с ръка на Кашмира да влиза, докато приемаше друго позвъняване по външната линия.