— Едно щедро пожертвование за брамина на Джалор гхат ще реши проблема. Може пък госпожица Ернандес да се изкуши. Ще го предложим като допълнителна почит към починалите. Бихме могли да го предложим и на госпожа Бенфати.
— Не съм настроена много оптимистично — каза Кашмира. — Не оставя впечатление за религиозен човек, а кремирането във Варанаси има значение само за индусите. Но ще опитам. Самата тя ми подхвърли, че може да промени мнението си, след като се наспи. Изтощена е, а и голямата часова разлика си казва думата. Може би ако се опитам да я умилостивя по този начин, само още повече ще влоша нещата.
— Трябва да махнем тези тела от хладилника на закусвалнята — натърти Раджиш. — Особено след като в момента болницата се намира под наблюдението на Комисията. Не можем да си позволим да се провалим заради някакво инцидентно нарушение. Междувременно ще се обадя на Рамеш Сривастава и ще му обясня, че имаме сериозен проблем с тази Ернандес.
— Уверявам ви, че опитах всичко възможно. Бях изключително директна. Както с никой друг роднина.
— Знам, че е така. Проблемът е, че ресурсите ни са ограничени. Но това не се отнася до Рамеш Сривастава. Той разполага с мощта на цялата индийска бюрокрация. Стига да пожелае, може дори да не допусне двамата съдебни патолози в страната.
— Ще ви държа в течение, ако има някакви промени. — Кашмира се изправи.
— Непременно — каза Раджиш и я освободи с махване на ръка.
Поръча по интеркома на секретарката си да го свърже с господин Рамеш Сривастава. Не умираше от желание да говори с него. Знаеше колко могъщ е Сривастава и как с едно щракване на пръстите можеше да го уволни.
Глава 16
17 октомври 2007 г.
Сряда, 15:15 часа
Ню Делхи, Индия
Денят не беше особено добър за Рамеш Сривастава. Още от сутринта, от мига, когато влезе в кабинета си. Първо му се обади заместник-министърът по здравеопазването и му каза, че министърът е ужасно ядосан заради втория репортаж по CNN, свързан с развиващия се медицински туризъм в Индия. След това обажданията не спряха. Звъняха му чиновници от министерството, президентът на Индийската здравна федерация и дори министърът по туризма, като всички му напомняха, че е шеф на департамента по медицински туризъм в период на най-негативния международен пиар от създаването му досега. И всички, които се обаждаха, не пропускаха да му напомнят, че са напълно способни да сложат край на кариерата му, ако не направи бързо нещо по въпроса. Проблемът беше, че той не знаеше какво да направи. Опита се да разбере как CNN научава новините, но нямаше никакъв успех.
— Господин Раджиш Бхургава е на телефона — каза секретарката му, когато Рамеш влезе в кабинета си след продължил три часа обяд.
Той побърза да влезе в стаята си и грабна телефонната слушалка.
— Откри ли източника на информация? — попита веднага той.
— Един момент — каза секретарката му. — Веднага ще ви свържа с господин Бхургава.
Рамеш изруга на ум и се стовари на стола си. Беше едър, оплешивяващ мъж с воднисти очи и дълбоки белези от акне по скулите. Облегна се назад и забарабани с дебелите си, нетърпеливи пръсти по бюрото. Когато в слушалката се чу гласът на Раджиш Бхургава, Рамеш повтори въпроса си със същия тон.
— Не съм — призна Раджиш. — Отново разговарях надълго и нашироко с началника на „Личен състав“. Все още смятаме, че виновникът е от университетските лекари, които имат привилегията да приемат тук малкото си частни пациенти. Знаем, че някои от тях са силно против решението на правителството да ни стимулира финансово и да намалява данъците ни в замяна на контрол над заразните болести в селските райони. В момента началникът се опитва да разбере дали някои от най-недоволните са се намирали в болницата в понеделник вечерта и снощи.
— А за самите смъртни случаи какво казва? — изръмжа Рамеш. — Два за две поредни нощи е наистина прекалено. Какво не правите както трябва? CNN тръби за тях по седем-осем пъти на ден. Така се обезсмислят шест месеца рекламна кампания, особено в Америка, най-голямата ни цел.
— Зададох му същия въпрос. Той е наистина объркан. Никой от пациентите не е показвал симптоми или признаци на сърдечна слабост при проведените предоперативни тестове, нито е получена такава информация от личните им лекари.
— Правена ли им е предоперативна кардиограма?
— Разбира се, че е правена, освен това са дошли с отрицателни резултати и от американски кардиолози. Началникът на персонала твърди, че не е имало как да предвиди случилото се. Както в двете хирургии, така и при постоперативните курсове досега не е имало инциденти.