— А проблемът с онази Ернандес? Поне за него успяхте ли да се погрижите?
— Боя се, че не — призна Раджиш. — Все още не е решила какво да правим с тялото, а сега започва да говори и за евентуална аутопсия.
— Защо?
— Не сме съвсем сигурни, но мислим, че е заради убедеността й, че сърцето на баба й е било абсолютно здраво.
— Никаква аутопсия — беше категоричен Рамеш. — Тя няма да ни помогне в никакъв случай. Ако аутопсията излезе чиста, те няма да я използват, за да ни оневинят, а ако се окаже, че е налице някаква патология, за която е трябвало да знаем, ще ни разпънат на кръст. Не, аутопсия няма да има.
— И за да усложни още повече нещата, госпожица Ернандес се е свързала с някаква позната на починалата, и сега тя, заедно със съпруга си, и двамата съдебни патолози, пътуват насам и ще бъдат тук в петък.
— Мили боже — възкликна Рамеш. — Добре, ако подадат искане за аутопсия, постарай се то да бъде разгледано от някой от магистратите, с които обикновено работим.
— Ще направя всичко възможно — каза Раджиш. — Но може би с вашите връзки ще се погрижите изобщо да не бъдат допуснати в страната.
— Трябваше да ме предупредите по-рано. Сега могат да ги спрат едва на летището, а свържат ли това със смъртните случаи в частната болница, за които споменава CNN, ще настане истински медиен цирк. Независимите медии са такава досада, само дебнат да се докопат до някоя клюка.
— Ернандес ни поднесе и друга изненада. Изглежда тази сутрин е намерила вдовицата Бенфати и я е убедила да не ни дава разрешение да се погрижим за трупа на съпруга й по същия начин, както тя постъпи с баба си.
— Не може да бъде! — възкликна невярващо Рамеш.
— Боя се, че е така. Започвам да си мисля, че умишлено се опитва да ни навреди. Дори вярвам, че е обхваната от параноя и ни обвинява, че умишлено сме причинили смъртта на баба й.
— Край — рече Рамеш. — Не можем да позволим това да продължава.
— Ще можете ли да направите нещо, сър? — попита с надежда Раджиш.
— Сигурно — отвърна Рамеш. — Не може просто да седим пасивно и да позволяваме на тази жена да се вихри наоколо, докато не излекува параноята си.
— Напълно съм съгласен с вас.
— Дръжте ме в течение, ако има някакво развитие по въпроса — каза Рамеш.
— Непременно — отвърна Раджиш.
Рамеш остави слушалката и се обърна към клавиатурата на компютъра си. Отвори адресната книга и намери номера на мобилния телефон на инспектор Нареш Прасад от полицията в Ню Делхи, който ръководеше малък таен отдел за индустриална безопасност. Вдигна отново слушалката и набра номера. Двамата не бяха разговаряли от близо шест месеца, затова първо размениха обичайните любезности, преди Рамеш да стигне до основната причина да се обади.
— В департамента по медицински туризъм имаме проблем, за чието разрешаване се нуждаем от твоята експертиза.
— Целият съм в слух — каза Нареш.
— Удобно ли е да говорим?
— Абсолютно.
— Става въпрос за една млада жена на име Дженифър Ернандес, чиято баба почина от сърдечен удар в понеделник през нощта в болница „Кралица Виктория“. По някакъв начин CNN са се докопали до тази информация и я излъчиха в ефир, опитвайки се да поставят под съмнение сигурността на болниците ни.
— Това не е добре.
— Меко казано — рече Рамеш и се впусна да обяснява на Нареш целия проблем, включително подробности от втория смъртен случай. После му изброи всичко, което Дженифър беше направила и което се канеше да направи.
— Тази история започва да оказва наистина вредно въздействие върху кампанията за популяризиране на медицинския туризъм, което ще попречи да изпълним целите си. Не знам дали са те държали в течение, но до 2010 година възнамеряваме да превърнем медицинския туризъм в индустрия за 2,2 милиарда долара годишно.
Нареш подсвирна в слушалката. Наистина беше впечатлен.
— За пръв път чувам тези цифри. Да не възнамерявате да догоните информационните технологии? Компютърджиите ще започнат да завиждат, защото смятат, че са се превърнали в наследствените крале на чуждите валути.
— За жалост този проблем сериозно ще попречи на целите ни — каза Рамеш, пренебрегвайки въпроса на Нареш.