— Нуждаем се от помощ.
— За това сме тук. Какво можем да направим?
— Две неща. Едното е от компетенцията на отдела ви, а другото е специално за теб. Отделът ви трябва да разбере кой предава поверителна информация на CNN. Изпълнителният директор на болницата „Кралица Виктория“ и началникът на персонала му допускат, че е някой радикален университетски професор, който е получил привилегията да води там частните си пациенти. Колко такива има в „Кралица Виктория“ не знам, но искам да бъдат разследвани. Искам да разбера кой е човекът.
— Това може лесно да се уреди. Ще натоваря с тази задача най-добрите си хора. А що се отнася до мен?
— Става въпрос за момичето, Дженифър Ернандес. Искам да се погрижиш за нея. Не би трябвало да представлява трудност. Отседнала е в „Амал“.
— Защо не се обадиш на някой от имиграционните власти? Да я арестуват и да я депортират. Проблемът е решен!
— Доколкото разбирам, момичето е борбено, упорито и изобретателно. Ако имиграционните я приберат, със сигурност ще вдигне скандал, а ако и медиите свържат сполетелите я неприятности със смъртните случаи, обявени от CNN, ще се развихри истинска медийна буря за прикриването им от правителството. А това със сигурност ще съсипе всичко.
— Прав си. Какво точно имаш предвид под „да се погрижа за нея“? Бъди по-точен.
— Разчитам на репутацията ти на изобретателен човек. Искам да спре да ни притеснява. Приемам всичко, което ти хрумне. Всъщност, дори е по-добре да не го знам. Така, ако случайно ме попитат за нея, няма да се наложи да лъжа.
— А ако успея да те убедя, че не представлява заплаха?
— И това ще свърши работа, разбира се. Особено, ако екипът ти открие доносника. Трябва да подхвана проблема от двата му края.
— Да предполагам ли, че компенсацията ми ще бъде както винаги?
— Да речем, че ще бъде равностойна. Погрижи се за нея. Проследи я. Не забравяй, че не искаме да влиза в новините и със сигурност не искаме да я превръщаме в мъченица. Що се отнася до компенсацията, всичко зависи от нивото на трудност. Познаваме се отдавна. Можем да си вярваме един на друг.
— Ще ти се обадя.
— Добре.
Рамеш прекъсна разговора. Междувременно му беше хрумнала друга идея как да разреши „проблема Ернандес“, едно по-лесно, по-евтино и може би по-добро решение, което нямаше да замесва правителството. Трябваше просто да намери някой, който бързо се палеше, а Рамеш случайно познаваше човек, който се ядосваше много бързо, когато ставаше въпрос за пари. Рамеш се изненада, че не се беше сетил по-рано за Шашанк Малхотра. Все пак човекът редовно му плащаше и дори го заведе на незабравима почивка в Дубай.
— Здравей, добри ми приятелю! — Гласът на Шашанк се вдигна с няколко октави. — Толкова се радвам да те чуя. Как е семейството ти?
Рамеш буквално виждаше пред очите си Шашанк, седнал в разкошния си офис в модния търговски квартал „Конот плейс“. Шашанк беше един от индийските новобогаташи, които се занимаваха с най-различен бизнес, донякъде легален, донякъде не чак толкова. Напоследък беше силно заинтригуван от медицинския туризъм като начин за бързо натрупване на богатство. През последните три години беше инвестирал в него значителна сума и беше основният акционер в компанията, която притежаваше болници „Кралица Виктория“ в Делхи, Бангалор и Ченаи, както и медицинските центрове „Асклепий“ в Делхи, Мумбай и Хидерабад. Той финансира и по-голямата част от настоящата рекламна кампания в Европа и Северна Америка, която настойчиво предлагаше Индия като основна здравна дестинация на двайсет и първи век. Шашанк Малхотра беше голям играч.
След като известно време си разменяха любезности, Рамеш премина на въпроса.
— Причината да те притесня, е един проблем в болница „Кралица Виктория“ тук, в Делхи. Уведомиха ли те вече за това?
— Чух, че имало някакъв незначителен проблем — отвърна предпазливо Шашанк.
Беше усетил промяната в тона на Рамеш, а и беше изключително чувствителен към използването на думата проблем, която обикновено означаваше харчене на пари. Освен това приемаше много навътре всякакви проблеми, свързани с болничната група „Кралица Виктория“ и медицинските центрове „Асклепий“, тъй като те бяха най-новите членове на финансовата му империя и все още не бяха започнали да му носят печалба.
— Съвсем не е незначителен — отвърна Рамеш. — Разполагаш ли с няколко минути?
— Шегуваш ли се? Разбира се, че ще те изслушам.