— Купи я, приготви я и я прибери в гаража. Погрижи се да я припалват веднъж седмично. Освен това накарай всички да си стегнат по един сак за пътуване.
— Ако ключовете ще останат в колата, не съм убеден, че саковете също трябва да бъдат там. Част от задната ограда е паднала.
— Тогава ще използваме онази приличаща на килия стая на долния етаж. Която има няколко резета, сещаш ли се?
— И огромен ключ, който е сякаш от средновековен замък.
— Точно така ще направим. Всеки ще си приготви по един малък куфар и ще го заключи в килията.
— Какво ще правим с ключа? — попита Даръл. — Ако се случи нещо важно и планът влезе в действие, всички трябва да знаем къде е скрит ключът. Всяко забавяне ще бъде проблем.
Кал огледа библиотеката. Освен впечатляващата колекция от антични книги, по масите и рафтовете имаше какви ли не джунджурии. Погледът му се спря върху една антична индийска кутия за бижута, която стоеше върху мраморната полица над камината. Той се изправи и се приближи до нея. Кутията имаше сложен рисунък и беше емайлирана, освен това големината й беше подходяща. Успя да я отвори след няколко опита. Оказа се празна.
— Ключът ще стои тук. Какво ще кажете?
Те кимнаха и Кал я постави обратно на полицата. След като отново седна в стола си, той се обърна към жените.
— Какво мислите? Двете можете да стегнете един малък сак и да го дадете на Даръл. Наистина малък, с багаж колкото за два дни.
Двете момичета отново кимнаха.
— Звучи страхотно, Даръл — каза Кал, — особено след като шансовете да се нуждаем от това практически клонят към нула, но все пак е добре да сме готови. — Той си помисли, макар да не го произнесе на глас, че основната причина би бил опитът за самоубийство на Вийна, който със сигурност беше неочакван. Той я погледна, изненадан от очевидната й промяна. И все пак, знаейки за тормоза вкъщи, който е трябвало мълчаливо да понася, той не можеше да не се замисли дали тя ще прояви стабилността, която беше необходима в случая.
— Ще запозная Петра и Сантана с подробностите — каза Даръл на Кал, докато прибираше картите. След това се обърна към жените и им каза, че по-късно ще се съберат, за да обсъдят начина, по който да се свържат, в случай че се наложи да активират плана за бягство.
Кал кимна на Даръл, но вниманието му вече беше насочено към Вийна и Самира.
— Така — каза той. — Ваш ред е. Какъв е този потенциален проблем?
Вийна и Самира заговориха в един глас, млъкнаха и отново започнаха едновременно. Тогава Самира махна с ръка и отстъпи думата на Вийна. Тя описа срещата си с Дженифър Ернандес и асистентката.
Кал я спря с рязко махване на ръката и извика:
— Даръл, ела да чуеш това! — Даръл тъкмо се канеше да отвори вратата, придържайки непохватно сгънатите карти под мишница. Обърна се и неохотно се върна до масата. Кал обобщи накратко какво е научил и махна на Вийна да продължи.
Тя им разказа как Дженифър се беше ядосала от неспособността на болницата да се оправи с тялото на баба й и най-важното, че всъщност се готви да разследва смъртта й. Асистентката дори беше споменала думите „грешка“ и „умишлено“, които Дженифър беше използвала, за да опише причините за смъртта.
— Тя има съмнения, че баба й не е починала от естествена смърт — обобщи Вийна. — А вие ми казахте, че нищо такова не може да се случи, че е невъзможно дори да си го помислят. Но тази Ернандес прави точно това и аз започвам да се притеснявам, че…
— Добре, добре — каза Кал и вдигна ръка, за да я успокои. — Вземаш го твърде навътре. — После погледна към Даръл. — Откъде на тази Дженифър й хрумват такива неща?
Даръл поклати глава.
— Един бог знае, но най-добре ще е да се поразровим. Възможно ли е да има някакъв аспект в стратегията със суксаметониума, който да не сме взели под внимание?
— Не се сещам — отвърна Кал. — Анестезиологът беше изключително подробен в обясненията си за хипотетичния случай. Каза, че жертвата трябва да има сърдечни проблеми; без значение какви. Трябва да е претърпяла хирургическа интервенция през последните дванайсет часа и лекарството трябва да й бъде влято през интравенозна система. Това беше, нали?
— Доколкото си спомням — отвърна Даръл.
— Тя е студентка по медицина — добави Вийна. — Знае доста за тези неща.
— Това няма значение — каза Кал. — Планът беше измислен от анестезиолог и той увери, че е железен.