— Кал, говоря напълно сериозно.
— Аз също. Но както аз, така и останалите директори на „Международни медицински сестри“ не смятаме да се занимаваме с тази жена. Щом си толкова притеснена, защо не намериш повод да се срещнеш отново с нея и да разбереш какво е предизвикало подозренията й? Убеден съм, че ще разбереш, че Даръл е прав и причина е единствено параноята й. Така хем ти ще се успокоиш, хем ние ще проверим дали не сме пропуснали нещо.
— Не мога — отвърна Вийна, поклащайки нервно глава.
— Защо не?
— Само като си помисля за нея, пред очите ми се появява лицето на баба й, изкривено от предсмъртните гърчове. Дори още по-зле, чувам я как ми благодари.
— Тогава в никакъв случай не се срещай с нея — каза Кал с рязък глас. — Просто се опитвам да ти предложа начин да успокоиш тревогите си.
— Може би изобщо не трябва да се занимавам с това — внезапно каза Вийна.
— Хайде сега да не стигаме до крайности. Не забравяй, че не ти се полагат повече пациенти. Това беше. Трябваше просто да поставиш началото. Отсега нататък вече си с поддържаща роля.
— Искам да кажа, че може би изобщо не трябва да го правим.
— Не си ти човекът, който решава тези неща — заяви Кал. — Просто приеми, че дхармичната ти задача е да поддържаш останалите. И не забравяй, че точно това те освободи от баща ти и ще поведе теб и останалите ти колеги, включително Самира, към един нов свободен живот в Америка.
Вийна остана известно време на мястото си, като само кимаше с глава, след което рязко се обърна и излезе от стаята, без да каже нищо.
— Тя ще се оправи ли? — попита Даръл, след като я изпрати с поглед.
— Всичко ще бъде наред — каза Самира. — Просто ще е нужно малко време. Тя страда повече от останалите. Проблемът е, че е много консервативна. Например, едва днес ми проговори за пръв път, след като ми се разсърди за това, че съм разкрила тайната й пред вас. И едно от първите неща, които ми каза, беше не че се чувства най-после свободна от баща си и може да следва мечтите си, а че семейството й е опозорено.
— Мисля, че започвам да разбирам — каза Кал. — Но онова, което ме притеснява, е опитът й за самоубийство. Има ли опасност да опита отново?
— Не! Със сигурност не! Направи го, защото очакваше, че така ще изкупи греха си. Но ти я убеди, че нейната карма не е била да умре. Не, няма да опита отново.
— Нека те питам още нещо — каза Кал. — Тъй като си най-добрата й приятелка, тя говори ли някога за секс?
Самира се изсмя шумно.
— Секс? Шегуваш ли се? Тя никога не говори за секс. Тя мрази секса. Не, позволи ми да се поправя. Знам, че иска деца някой ден. Но секс заради самия секс — в никакъв случай. Не е като някои други хора, които познавам. — Самира намигна на Даръл, който се изкиска, прикривайки уста зад свития си юмрук.
— Благодаря — отвърна Кал. — Трябваше да те разпитам за тези неща още преди няколко седмици.
Глава 19
17 октомври 2007 г.
Сряда, 6:15
Ню Йорк, САЩ
Още преди да е отворил очи, д-р Джак Степълтън чу звук, чужд за неговия слух. Това беше далечен затихващ рев, чийто характер му беше трудно да опише. За миг се запита откъде можеше да е. Тъй като червено-кафявата тухлена сграда, в която живееха на Сто и шеста улица в Манхатън беше реставрирана само преди две години, той си помисли, че може би става дума за нормален за една новопостроена къща звук, макар досега да не беше забелязал такова нещо. Но в следващия миг реши, че е твърде силен за това. Докато се опитваше го определи, той изведнъж си помисли за водопад.
Очите му потрепнаха и се отвориха. Вдигна ръка над завивките откъм страната на жена си и когато не се натъкна на спящото й тяло, вече знаеше какъв е звукът: беше душът. Лори вече беше станала — нечуван феномен. Лори беше заклета нощна птица и често се налагаше да бъде измъквана ритаща и крещяща от леглото, за да стигне до Центъра по патология с поносимо закъснение. Що се отнася до самия него, Джак обичаше да пристига рано, преди останалите, за да си подбира по-интересни случаи.
Озадачен, той отметна завивките, и — напълно гол — се приближи с леки стъпки до пълната с пара баня и влезе. Лори беше практически невидима зад преградата на душа. Джак затвори вратата с щракане.
— Здравей! — надвика Джак шума на водата.