Лори го хвана за ръката.
— Аз смятам да изчакам Калвин. Искам да получа отговор колкото се може по-бързо. Ако е положителен, ще намина долу, преди да изляза, за да взема визите.
— Добре — каза Джак, но явно мислите му вече бяха заети със случая.
След кратка разходка до Марлен на рецепцията, за да помоли да я информират веднага, ако Калвин пристигне, Лори взе асансьора до кабинета си на петия етаж. Когато седна на мястото си, тя се зае с купчината висящи случаи. Но не стигна далеч. Само след двайсет и няколко минути Марлен я уведоми, че Калвин току-що е влязъл през главния вход, много по-рано от обикновено.
Кабинетът на заместник-директора на Центъра по патология се намираше до много по-големия кабинет на директора в близост до главния вход. В момента, малко преди осем, секретарките вече трябваше да са пристигнали и се налагаше Лори да обяви посещението си.
— Е, давай! — каза Калвин, когато видя Лори на вратата. — Каквото и да си си наумила, карай по-бързо. Трябва да отида до кметството. — Калвин беше огромен афроамериканец, който би могъл да играе в Националната хокейна лига, ако не си беше дал труда да учи медицина след завършването на колежа. Със способността му да респектира, съчетана с буйния му темперамент и перфекционизма му, той беше много ефективен администратор. Въпреки че Центърът по патология беше общинска агенция, нещата се вършеха, и то ефективно, под управлението на Калвин Уошингтън, д-р по медицина.
— Извинете, че ви безпокоя толкова рано сутринта — започна Лори, — но се боя, че двамата с Джак имаме извънредна ситуация.
— О-ох — простена Калвин, докато събираше материалите за кметството. — Защо имам чувството, че ще трябва да се справям без двамата ми най-продуктивни патолози? Добре, казвай накратко проблема.
Лори прочисти гърлото си.
— Спомняте ли си онова момиче, Дженифър Ернандес, което поканих тук преди четиринайсет години?
— Как бих могъл да забравя! Бях категорично против, и неизвестно защо ти позволих да ме склониш. А после се оказа, че това е едно от най-хубавите неща, случили се в това учреждение. Четиринайсет години ли минаха оттогава? Господи!
— Да, отдавна беше. Всъщност през пролетта Дженифър ще се дипломира в Медицинското училище към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
— Страхотно! Харесвах това хлапе!
— Тя ви изпраща поздрави.
— Мерси, подобно — отвърна Калвин. — Лори, ще се наложи да ускориш. Трябваше да съм излязъл през тази врата преди пет минути.
Лори му разказа историята за смъртта на Мария Ернандес и затрудненията на Дженифър. Както и това, че жената се е грижила за нея цели дванайсет години. И накрая — че двамата с Джак искат да отидат в Индия и ще се нуждаят от около седмица за целта.
— Моите съболезнования — каза Калвин. — Естествено, разбирам желанието ти да покажеш почитта си към покойната, но не съм сигурен, че разбирам защо и Джак трябва да пътува. Ако останем без двама ви по едно и също време, ще изпитаме затруднения.
— Причината, поради която Джак трябва да дойде, всъщност не е свързана със смъртта на Ернандес — обясни Лори. — Двамата с Джак провеждаме лечение за безплодие от около осем месеца. Понастоящем съм в период, в който си инжектирам големи количества хормони; до няколко дни трябва да си сложа стимулиращата инжекция за отделяне на яйцеклетката. И в този момент…
— Добре, добре! — възкликна Калвин, прекъсвайки я по средата на изречението. — Схванах. Хубаво! Имате я вашата седмица. Ще се справим!
Калвин вдигна куфарчето си.
— Благодаря ви, д-р Уошингтън — рече Лори. Разтрепери се от вълнение. Пътуването наистина щеше да се осъществи. Тя последва заместник-директора вън от кабинета му.
— Обадете ми се, когато сте готови да се върнете на работа — подхвърли Калвин през рамо, докато се насочваше към главния вход.
— Ще го направим — отвърна Лори.
— Още нещо — обади се Калвин, след като вече беше наполовина излязъл и държеше вратата отворена. — Донеси ми подарък. Забременей.
След тези думи той излезе и остави вратата да се затвори.
Като връхлетяно от внезапна лятна буря, настроението на Лори се заоблачи. Последният коментар на Калвин я вбеси. Обръщайки се отново, тя си позволи да избълва поток от ругатни. При цялото напрежение, на което беше подложена при опитите да забременее и унинието, което пораждаше цялата история, не й трябваше много.