Вътре в асансьора тя удари бутона за петия етаж с кокалчето на юмрука си. Не можеше да повярва колко безчувствени са понякога мъжете. Това беше непростимо.
После гневът й изчезна — почти толкова бързо, колкото се беше разразил. Явно хормоните й отново се бяха разбушували, както при сдърпването й с Джак през нощта и скандала с възрастната жена в супермаркета. Това, което я изненада и обърка, беше скоростта, с която лумваха подобни събития. Нямаше време да бъде разсъдлива.
Когато стигна до кабинета си и почувства, че е овладяла емоциите си, тя се обади на приятелката си Шърли Шьонер. Знаеше, че моментът е подходящ, защото Шърли използваше времето между осем и девет за консултации на своите пациенти по телефона и електронната поща. Тя отговори незабавно.
Лори реши да не й губи времето и мина директно на въпроса, като каза на Шърли, че двамата с Джак ще пътуват за Индия тази вечер и обясни защо.
— Завиждам ви — отговори Шърли. — Ще бъде толкова… интересно.
— Обикновено хората говорят по този начин, когато нещо не им харесва и се налага да са дипломатични — каза Лори.
— Не, не, просто ми е трудно да характеризирам отношението си към Индия — възрази Шърли. — Тази страна не може да бъде описана еднозначно. Но аз я обичам!
— Всъщност няма да имаме време да разгледаме Индия — каза Лори. — Боя се, че само ще отидем и ще се върнем набързо.
— Няма значение. Индия е изпълнена с толкова противоречия, че ще усетиш това, което казвам, независимо от продължителността на престоя си. Няма значение дали си в Делхи, Мумбай, или Калкута. Бях там преди една година на конференция и оттогава не съм същата. Такава смесица от възвишена красота и градска грозота. На едно място може да се видят изключително богатство и най-крайна мизерия. Казвам ти, ще бъдеш поразена. Невъзможно е да останеш безучастна.
— Е, ние, разбира се, ще си държим очите отворени, но отиваме там по повод смъртта на Мария Ернандес. А също така ще се грижим и за процедурите ми.
— О, боже — възкликна Шърли. — За миг забравих за това. Имам толкова добро предчувствие за тези процедури; не искам да заминаваш. Не мога да поема никаква отговорност, когато забременееш — което си мисля, че ще стане.
— Е, недей да ми оказваш никакъв допълнителен натиск — каза Лори, кикотейки се и й разказа колко се е вбесила на коментара на Калвин.
— Още ли се съмняваш, че имаш проблем с хормоните? — засмя се Шърли.
— Не ми напомняй. Предменструалният синдром никога не е бил толкова голям проблем за мен, колкото е за някои мои познати.
— Значи имаме нужда от някой, който да те прегледа в деня след пристигането ти в Делхи. Не бива да поемаме никакъв риск от хиперстимулация.
— Това е причината, поради която ти се обаждам. Познаваш ли някого от Ню Делхи, когото можеш да ми препоръчаш?
— Много хора — отговори Шърли. — Покрай пътуването ми дотам за онази конференция поддържам връзка с няколко души. Индийската медицина е доста напреднала, по-напреднала, отколкото повечето хора си дават сметка. Познавам поне пет-шест лекари, които спокойно мога да ти препоръчам. Някакви по-специални изисквания, като пол или определено местоположение в града?
— Ще е много удобно, ако някой от онези, които ми препоръчваш, е свързан с болница „Кралица Виктория“… — каза Лори. — Ще ми е много полезно, ако познавам някого от персонала, докато се занимаваме с администрацията.
— Тогава ето какво. Ще се обадя още сега. В момента е около шест без петнайсет вечерта в Делхи, което е идеалното време. Мога и да изпратя писма по електронната поща, но мисля, че директните разговори са по-подходящи, а и в момента нямам обаждания от пациенти.
— Благодаря, Шърли — рече Лори. — Задължена съм ти за всичко, но не знам как да ти се отплатя. Съмнявам се, че имаш нужда от подобни професионални услуги.
— Не казвай такива неща дори на шега — отвърна Шърли. — Много съм суеверна.
След като прекъсна връзката, Лори машинално погледна часовника си. Службата, издаваща индийски визи, не отваряше преди девет, а дотогава имаше още време. Първото нещо, което направи, беше да се обади на авиокомпанията и да плати с кредитната си карта билетите, които беше резервирала. Следващото беше да се обади на Дженифър. След четири или пет сигнала, когато вече очакваше да се включи гласовата поща, Дженифър прие обаждането. Звучеше така, сякаш е останала без дъх.
Лори я попита дали не се обажда в неподходящ момент, защото ако е така, не би било проблем да звънне по-късно.