— Как върви? — попита Лори, приближавайки към Джак.
— Имаме куршум, както обикновено — отговори Джак, като се изправи и се протегна.
— Типично самоубийство с пистолетен изстрел? — попита Лори.
Джак се изсмя кратко.
— Едва ли. Засега е ясно, че това е убийство.
— Наистина ли? — попита Лори. — Как така?
Джак се пресегна над тялото и хвана обърнатия наопаки скалп, който покриваше лицето, и го издърпа в нормалната му позиция. Високо отстрани на главата, насред избръснатата област, се виждаше добре очертан яркочервен отвор, обграден от няколко седем-осем сантиметрови черни петънца.
— Господи! — възкликна Лори. — Прав си — не е самоубийство.
— И това не е всичко — каза Джак. — Пътят на куршума е надолу и стига до меката подкожна тъкан на врата.
— И как успявате да стигнете до този извод? — попита Вини.
— Лесно е — отвърна Лори. — Когато някой стреля в себе си, почти винаги притиска дулото към кожата си. В този случай експлозивните газове влизат в раната заедно с куршума. Входът на раната, която се получава, е звездовиден, заради разкъсването на кожата.
— А виждаш ли тези точици? — посочи Джак с дръжката на скалпела пръстена от черни петна около раната. — Всички те са остатъци от барут. При самоубийство влизат в раната. — После той се обърна отново към Лори: — Колко далеч мислиш, че е било дулото при изстрела?
Лори сви рамене.
— Може би между петдесет и шейсет сантиметра.
— Такова беше и моето предположение — съгласи се Джак. — Освен това мисля, че нашата жертва е лежала, когато се е случило.
— По-добре уведоми шефа веднага — посъветва го Лори. — Това е един от случаите, които винаги имат политически ефект.
— Да, ще го направя — каза Джак. — Учудващо е в колко много от случаите, които разглеждаме, след аутопсията начинът на смъртта се оказва не такъв, какъвто е изглеждал преди това.
— Точно това прави работата ни важна — вметна Лори.
— Хей! — възкликна Джак. — Видя ли се вече с Калвин?
— О, да! — отвърна Лори, спомняйки си за мисията си. — Затова и слязох тук, долу. Отивам да взема индийските ни визи. Калвин ни даде зелена светлина за седмица.
— По дяволите! — каза Джак, но след това се разсмя, преди Лори да успее да се намуси.
Глава 20
17 октомври 2007 г.
Сряда, 19:40 часа
Ню Делхи, Индия
Радж Катвани открехна вратата на стълбищата и надникна в коридора на третия етаж в медицинския център „Асклепий“. Не се виждаше никой, но той чуваше характерното потракване на стъкло в метал, разнасящо се от количката, с която разкарваха лекарствата. Той тихо затвори вратата. Дори през дебелото й огнеупорно стъкло чу как количката минава покрай нея.
Облегна се на бетонената стена и се опита да успокои дишането си. Трудно беше, особено когато беше толкова напрегнат. Потни капчици оросяваха челото му. Единственото, за което можеше да мисли, бе току-що зародилото се неподозирано уважение към Вийна и Самира. Сега, когато беше на път да „приспи“ първия си пациент, той осъзна, че задачата е много по-стресираща, отколкото беше очаквал, особено след като Самира му беше казала, че е фасулска работа. „Фасулска друг път!“ — помисли си неохотно той.
След като изчака достатъчно, той отново открехна вратата. Не виждаше и не чуваше нищо. Отвори я по-широко и предпазливо подаде глава, оглеждайки коридора. Единствените хора, които видя, бяха две сестри на централния сестрински пункт в дъното на главния коридор, които разговаряха с един амбулаторен пациент. Намираха се толкова далеч, че Радж едва успяваше да чуе гласовете им. В другата посока имаше само три болнични стаи от едната страна и парниковата градина в края на коридора. Подобна градина имаше и от другата страна — и двете пълни с най-различни растения и столове за онези пациенти, които можеха да ги използват.
В главата си Радж чу съвета на Самира: Не позволявай да те видят, но ако случайно се сблъскаш с някого, дръж се естествено. Нека униформата ти говори вместо теб. Не позволявай да те видят, присмя се на ум Радж. Тъй като беше едър мъж, малко над деветдесет килограма, бе доста трудно да не го забележат, особено на препълнения болничен етаж, където непрекъснато сновяха сестри и помощнички, изпълняващи хиляди задачи.