Вечерта, преди да тръгне към медицинския център „Асклепий“, Радж беше отишъл в стаята на Самира и Вийна, за да потърси съвет. Всъщност, не мислеше, че наистина се нуждае от такъв, по-скоро го направи от уважение към колежките си, но сега, след като вече се беше озовал тук, се радваше, че е постъпил така. Самира най-накрая си призна, че се беше притеснявала, което беше добре, защото самият той се чувстваше ужасно притеснен. Вийна обаче не каза нищо.
Като единствен мъж в „Международни медицински сестри“, Радж ярко изпъкваше сред останалите единайсет привлекателни и изключително женствени сестри. Той имаше безупречна матова кожа, много тъмна, късо подстригана коса, тъмни пронизващи очи и тънки мустачки под леко закривения нос. Но най-впечатляваща от всичко беше физиката му: широки рамене, тесен кръст и изпъкнали мускули. По всичко приличаше на ентусиазиран фитнес маниак и експерт с черен колан по бойни изкуства, какъвто наистина беше. Но въпреки външния си вид Радж не беше мъжкар, както и не беше женствен, поне той така си мислеше. В никакъв случай не беше гей. Приемаше се просто като Радж. Първоначално фитнесът и бойните изкуства бяха идея на баща му. Усетил мекушавия характер на сина си още в детството му, баща му реши, че трябва да се погрижи за защитата му в непрощаващата социална среда. Когато порасна, Радж хареса фитнеса, тъй като мускулестото му тяло предизвикваше възхищението на приятелите му, които бяха предимно от женски пол, а бойните изкуства му допаднаха, защото в неговото съзнание те приличаха повече на танц, отколкото на агресивен спорт.
Внезапно Радж чу отчетливи стъпки по голия цимент. За свой ужас осъзна, че отгоре по стълбите слиза някой. От близостта на шума се досети, че човекът ще достигне всеки момент площадката между третия и четвъртия етаж, откъдето ще има директен изглед към помайващия се Радж! Той знаеше, че за да не бъде видян, има само два избора: или да хукне надолу по стълбите, може би чак до сутерена, или да влезе в коридора и да поеме риска да бъде забелязан там.
Стъпките се приближаваха бързо; налагаше се бързо да реши! Той изпадна в паника. Звуците леко заглъхнаха, когато непознатият стигна площадката между етажите. Обхванат от силна паника, Радж открехна вратата на третия етаж достатъчно, за да се промуши през нея и след това я затвори с бедро. Едва сега осъзна, че през цялото време беше сдържал дъха си. Позволи си да въздъхне дълбоко и огледа коридора. Зад гърба му стъпките затихнаха към долната площадка. От страх, че някой може да се появи в коридора, той бързо тръгна към стаята на своя пациент. Беше принуден да действа. Усещането беше все едно стоиш на ръба на басейн, уплашен от водата, когато изведнъж някой те блъска вътре. Радж не се спря и погледна назад чак когато стигна до вратата на Дейвид Лукас.
В този момент от съседната стая излязоха две сестри, потънали в дълбок разговор около някакъв пациент. За щастие те веднага завиха към централния пункт. Ако бяха погледнали в другата посока, щяха да видят Радж само на три-четири метра от тях и тогава щеше да се наложи да обяснява присъствието си.
За щастие той успя да се вмъкне незабелязано в стаята, но изведнъж се спря до вратата. Чу приглушен разговор. Господин Дейвид Лукас не беше сам!
Радж замръзна на място, питайки се дали да избяга, или да остане. Само след миг го заля облекчение. Не беше посетител, а телевизорът. С прилив на увереност той влезе в стаята, заобикаляйки външната стена на тоалетната. Пред очите му се разкри поразително дебелият пациент, проснат в леглото си. Той спеше дълбоко. От едната му ноздра излизаше назогастриална тръба, която беше свързана със смукателна помпа. В събирателната бутилка можеше да се види около половин чаша жълтеникава, окървавена течност. Кардиомониторът на стената зад господин Лукас пиукаше ритмично. Общо взето стаята изглеждаше по същия начин, както Радж я беше оставил в три часа след обяд.
Той бръкна в джоба на белите си панталони и извади спринцовката, която беше приготвил още в къщата. За разлика от Вийна и Самира, той си беше спестил ходенето до празната операционна зала за суксаметониум, което много го радваше. Знаеше, че за това трябва да благодари на Самира и вече го беше направил.