— Аз бих могла да се обадя на Чодри, ако искате — предложи д-р Даял.
— Мисля, че е редно аз да го направя — отвърна д-р Кришна. — Човекът беше мой пациент и би трябвало аз да застана на пътя на вълната. След смъртните случаи в „Кралица Виктория“, които привлякоха вниманието на медиите по света, този случай ще бъде приет най-малкото като неудобство. Сигурен съм, че ще има натиск да бъде потулен и да се отървем по най-бързия начин от трупа. За което съжалявам, защото при нормални обстоятелства бих искал да разбера каква е физиологичната поредица от събития, като се започне с обструктивната сърдечносъдова болест на пациента, чак до треската и високите нива на калий.
— Съмнява ме, че някога ще разберем — отвърна д-р Даял. — Съгласна съм с вас, че администрацията ще поиска да потулим случая. Но ако Каджан поиска да говори с мен, кажете му, че съм в болницата и може да ми сигнализира на пейджъра.
Д-р Кришна махна през рамо, за да покаже, че я е чул. Насочи се към малкото коридорче, което водеше към вратата и подмина Радж. Изведнъж се сепна и го погледна:
— Господи, синко, съвсем те забравих! Ела с мен. — Д-р Кришна му махна с ръка и тръгна към вратата.
Радж го последва неохотно — дълбоко в себе си се беше надявал, че ще остане незабелязан до края. Пулсът му отново се ускори. Нямаше представа какво да очаква, но със сигурност щеше да бъде лошо.
Когато излезе в коридора, д-р Кришна вече го чакаше там.
— Извини ме, че така те пренебрегнах, млади човече — каза хирургът. — Бях ужасно зает, но сега вече те познах. Видях те тази сутрин, когато минах да проверя Лукас. Ако не се лъжа, ти си от сутрешната смяна. Как ти беше името?
— Радж Катвани — неохотно отвърна Радж.
— О, да, Радж! Боже, работното ти време е доста дълго.
— Не съм на работа. Свърших в три.
— Да, но си още в болницата и със сигурност изглеждаш така, все едно си на работа, облечен си с работно облекло.
— Върнах се до библиотеката. Исках да науча повече за операцията на господин Лукас. Операциите за намаляване обема на стомаха не са включени в обучението ни.
— Колко впечатляващо! Напомняш ми на самия мен, когато бях студент на твоята възраст! Мотивацията е ключът към успеха в медицината. Ела с мен до централния сестрински пункт.
Двамата мъже продължиха заедно. Радж едва се удържаше да не побегне. Знаеше, че колкото повече стои тук, колкото повече говори, толкова повече нараства вероятността да бъде обвинен. Усещаше спринцовката в джоба си, притисната към хълбока му.
— Имаш ли някакви въпроси, на които бих могъл да ти отговоря?
Радж отчаяно се замисли за някакъв въпрос, който наистина да покаже, че е дошъл да учи.
— Ами… — започна той. — Как разбирате колко малък трябва да бъде стомахът?
— Добър въпрос — започна с професионален тон д-р Кришна, но улови изпълнения с копнеж поглед, който Радж хвърли към вратата на стълбището. Той рязко спря. — Извинявай, бързаш ли за някъде?
— Трябва да се прибирам — отвърна Радж.
— Няма да те задържам — каза д-р Кришна. — Но бих искал да те попитам нещо. Как така се оказа в стаята на господин Лукас точно по време на неговия пристъп?
Радж отчаяно затърси подходящ отговор. Напрежението му нарасна, защото знаеше, че колкото повече се колебае, толкова по-неубедително ще прозвучи.
— След като приключих с четенето, реших да поговоря с пациента. Но още с влизането в стаята усетих, че нещо не е наред.
— Той беше ли в съзнание?
— Не знам. Гърчеше се, сякаш изпитва болка.
— Сигурно е бил сърдечният удар. Обикновено това е причината за смъртта на повечето пациенти с наднормено тегло. Е, ти почти спаси живота му. Благодаря ти.
— Моля — отвърна Радж и преглътна тежко. Не можеше да повярва, че му благодарят.
— Имам няколко много добри материала за операциите за намаляване обема на стомаха, които бих могъл да ти дам.
— Ще ви бъда много благодарен — успя да отговори той.
След кратко ръкостискане двамата се разделиха. Радж се спусна по стълбите, а д-р Кришна продължи към централния пункт, за да попълни смъртния акт и да се обади на Каджан Чодри.
Щом се озова на стълбите, Радж се спря за малко. Сърцето му биеше толкова бързо, че той усети леко замайване. Облегна се на стената, докато то премине, и след като избърса студената пот от челото си, отново се изправи и се хвана за парапета. Слезе няколко стъпала надолу и когато усети, че се оправя, хукна към фоайето.