С облекчение установи, че то е празно. С бързи стъпки се приближи до изхода и излезе на улицата. Отдалечи се от сградата, едва сдържайки се да не хукне панически към дома. Чувстваше се като банков обирджия, който излиза от банката с торба, пълна с пари, а навън всички го гледат. Очакваше всеки момент да чуе свирене зад гърба си и някой да му изкомандва да спре.
След като стигна до все още оживената улица, Радж спря една авторикша и чак когато сградата на медицинския център „Асклепий“ престана да се вижда през малкото задно прозорче, усети, че се успокоява. Обърна се напред и отново си припомни цялата случка. Притесняваше се да я разкаже на останалите, но още повече се страхуваше да си премълчи, защото не знаеше какви ще са последиците.
След като влезе в къщата, Радж се спря и се ослуша. Почувства вибрацията от големия субуфер на видеосистемата във всекидневната, затова се запъти натам. Откри Кал, Даръл, Петра и Сантана, заедно с Вийна, Самира и още две сестри да гледат някакъв екшън. Даръл очевидно се забавляваше и окуражаваше с викове героите, които се изправяха пред непреодолими препятствия.
Радж се приближи до Кал и след минута колебание го докосна по рамото.
Загледан във филма, Кал подскочи от изненада и се обърна. Щом видя кой го безпокои, веднага натисна бутона за пауза.
— Радж! Толкова се радвам, че си тук. Как мина?
— Боя си, че изобщо не мина добре — призна Радж и заби поглед в пода. — Беше истински кошмар.
Настъпи пълна тишина и всички се обърнаха към него.
— Знаех си, че не трябваше да действаме толкова скоро — обади се Вийна. — Трябваше да ме послушате!
Кал я накара да млъкне с вдигане на ръката си.
— Преди да си правим някакви изводи, нека първо изслушаме Радж. Разкажи ни какво се случи, без да ни спестяваш подробностите.
Радж им разказа всичко — от сблъсъка с доктора до благодарностите му в болничния коридор след неуспешния опит за реанимация. Когато свърши, той замълча, забил поглед в пода.
— Това ли беше? — попита Кал след кратко мълчание. Той изпита огромно облекчение. Всички бяха очаквали нещо по-ужасно, като например Радж да бъде обвинен за това, което в действителност беше извършил. — Нека обобщя. Работната диагноза е сърдечен удар и инсулт. Това ли ще бъде записано в смъртния акт?
Радж кимна.
— Така разбрах.
— И не си чул нищо за разследване или аутопсия?
— Не. Нищо такова. Чух, че хирургът е получил имейл с нареждане веднага да съобщава за смъртните случаи на изпълнителния директор. Очевидно са обезпокоени заради случаите в „Кралица Виктория“, които са привлекли международно внимание. Ще се опитат да избягнат всякакъв интерес към този случай.
— Това ми звучи добре — каза Кал. — Не мога да си представа по-добър начин за приключване на ситуацията. Радж, струва ми се, че си свършил отлична работа.
Радж започна да се ободрява. Вдигна глава и погледна към останалите. Посрещнаха го дори спонтанни ръкопляскания, подхванати от Кал.
— Да си вземем по една бира от хладилника и да вдигнем тост за Радж — предложи той.
— А какво ще кажете да се спрем за малко? — попита Вийна. — Мисля, че трябва да изчакаме поне няколко дни. Да не насилваме късмета си.
— Вижда ми се разумно — съгласи се Кал, — но поне да се възползваме от този. Взе ли медицинския картон на пациента? — попита той.
Радж бръкна в джоба си и извади флашката и спринцовката.
Кал взе флашката и я подаде на Сантана.
— Погрижи се това да стигне до CNN. След неуспешния опит за реанимация случаят ще предизвика още по-силен отзвук. И нека да го излъчат колкото се може по-скоро.
Сантана взе флашката.
— Ще ми отнеме само няколко минути, после се връщам за бирата. Защо не ме изчакате?
Глава 21
17 октомври 2007 г.
Сряда, 21:05 часа
Ню Делхи, Индия
Дженифър никога не беше имала толкова разстроен режим на съня. Когато се прибра в стаята си след вечерята с Лусинда Бенфати, тя беше толкова изморена, че едва не заспа, докато си миеше зъбите. Но щом си легна и угаси лампата, мислите й започнаха да препускат като полудели. Преди да усети, тя вече се питаше дали Лори и Джак ще пристигнат скоро, и дали не трябва да се обади, за да уреди някоя от колите на хотела да отиде да ги вземе от летището. Изглежда, че повечето международни полети пристигаха в интервала между десет вечерта и два сутринта, така че хотелските автомобили бяха най-заети тогава.