— Пак ли тази тя! — извика Рамеш. — Вече не мога да понасям тази Ернандес!
— Какво да направя, ако госпожа Лукас е категорична, че иска аутопсия?
— Както казах и на Раджиш Бхургава от „Кралица Виктория“, постарайте се молбите за аутопсия да бъдат разглеждани от някой от магистратите, с които обикновено работим. Не забравяйте да го уведомите предварително, че искаме отказ. Междувременно убедете госпожа Лукас да позволи тялото на мъжа й да бъде кремирано или балсамирано. Притиснете я! Тя все още ли е в болницата?
— Да, сър.
— Направете всичко възможно.
— Да, сър.
Рамеш прекъсна връзката и веднага се обади на инспектор Нареш Прасад.
— Добър вечер, сър — поздрави Нареш. — От няколко месеца не бях ви чувал, а сега два пъти за един ден. Какво мога да направя за вас?
— Какво научихте?
— Какво съм научил за кое?
— За доносника от болница „Кралица Виктория“ и за досадната Дженифър Ернандес.
— Сигурно се шегувате. Та ние разговаряхме за това днес. Все още не съм започнал да работя по случая. Събирам екип за утре.
— Е, проблемите се задълбочават и ми трябват резултати.
— В какъв смисъл се влошават?
— Има още един смъртен случай и CNN отново са го съобщили в ефир почти веднага след това. Научих го от заместника си, чиято секретарка го чула по телевизията почти по същото време, когато изпълнителният директор на болницата бил уведомен за случилото се от лекаря, опитал се да реанимира пациента.
— Да предположа ли, че става въпрос за същата болница, „Кралица Виктория“?
— Не, този път е в медицинския център „Асклепий“.
— Интересно! Смяната на болниците може да помогне, ако доносникът е лекар от персонала. Той или тя трябва да има едни и същи привилегии и в двете болници. Това доста би скъсило списъка със заподозрени.
— Добро предположение. Не ми беше хрумвало.
— Може би затова вие сте администратор, а аз съм полицейски инспектор. А жената? Какво е направила, за да ви ядоса още повече?
Рамеш предаде на Нареш думите на Каджан за това как Дженифър е уговорила съпругата да поиска аутопсия още преди болницата да й съобщи, че мъжът й е мъртъв.
— Как Ернандес е научила за смъртта на мъжа?
— Не съм съвсем сигурен, но мисля, че го е видяла по CNN International.
— Може би познава някой там, който й доставя информацията. Какво мислите за това?
Рамеш не отговори веднага. Усети, че тези мозъчни гимнастики започват да го дразнят. Това беше работа на Нареш, не негова. Той просто искаше резултати. Искаше да сложи край на тази каша, за да може да се заеме с пораженията, нанесени върху рекламната стратегия, с надеждата да ги оправи, ако може.
— Вижте какво! — каза рязко той, пренебрегвайки въпроса на Нареш. — Всичко се свежда до едно нещо. Дженифър Ернандес пречи и това застрашава бъдещето на медицинския туризъм, особено що се касае до Съединените щати, които заради идиотската си здравна система и неконтролирано покачване на цените могат да се превърнат в най-големия ни потенциален пазар. Искам да се погрижите за тази жена — вие лично или някой агент, на когото вярвате. Сложете й опашка за два дни и ме дръжте в течение за това с кого се вижда, с кого разговаря и къде ходи. Искам пълен доклад и най-вече искам повод да я депортирам, без да се стига до публични скандали. Ако не прави нищо нередно, изфабрикувайте го. Само не я превръщайте в мъченик, за бога, което означава без силови тактики. Ясно ли е?
— Напълно — отвърна Нареш. — Утре сутрин се захващам с тази Ернандес и ще се погрижа сам за нея. Освен това ще пратя доверен агент, който да се заеме с проблема за доставянето на информация за CNN.
— Чудесно — каза Рамеш. — И както вече ви казах, дръжте ме в течение.
След като затвори телефона, той въздъхна шумно и раздразнено. Макар да изпита удоволствие от това, че беше смъмрил Нареш и го беше накарал лично да се заеме с Дженифър Ернандес още на сутринта, въпросът дали взетите мерки са достатъчни не спираше да го тормози. Той смяташе Нареш за сравнително компетентен човек, на когото може да се разчита, но мъжът определено не беше най-острият нож в арсенала му. В същото време Рамеш се притесняваше за ефекта, който поредната обявена от CNN смърт щеше да окаже върху шефовете му. Бяха му се обадили днес следобед, за да изразят недоволството си от първите две. Със сигурност новият случай нямаше да им подейства добре и щеше да породи нови съмнения в ефикасността на методичния, но бавен стил на Нареш. Тези мисли напомниха на Рамеш за следобедния му разговор с Шашанк Малхотра, който изобщо не беше бавен и методичен. Той реши, че няма нищо лошо в това да попритисне бизнесмена още малко, затова вдигна телефона с надеждата, че това ще бъде последният му разговор за деня.