— Да не би да имаш добри новини този път? — попита Шашанк веднага, когато разбра кой се обажда.
— Искаше ми се да е така — отвърна Рамеш. — За нещастие тази вечер е имало още един смъртен случай на медицински турист, за който е било съобщено по CNN International.
— Пак ли в „Кралица Виктория“? — попита Шашанк. Беше ясно, че не е в настроение за размяна на любезности.
— Това е единственото положително нещо в новината — отвърна Рамеш. — Този път е в медицинския център „Асклепий“. — Това си беше чиста провокация, защото Рамеш беше наясно, че медицинските центрове „Асклепий“ също бяха част от корпорацията на Шашанк. — Лошото е, че пациентът е бил млад и е оставил жена с две деца. Подобни истории обикновено привличат повече внимание заради съпричастността към сирачетата.
— Не трябва да ми натякваш неща, с които съм наясно.
— Другият проблем е Дженифър Ернандес. По някакъв начин е успяла да се намеси и в този случай, независимо, че е в друга болница.
— Какво е направила?
— Знаеш, че в подобни случаи гледаме да избегнем аутопсиите, тъй като те само подклаждат огъня. Колкото по-малко внимание привличаме, толкова по-добре, затова избягваме медиите и най-вече избягваме да им даваме важни поводи за интерес. Такива поводи, каквито обикновено са аутопсиите.
— Разбирам. В това има смисъл. Не ме карай да те питам още веднъж! — изръмжа Шашанк. — Какво е направила?
— Успяла е някак си да убеди и двете вдовици да поискат аутопсии.
— По дяволите! — изрева Шашанк.
— Искам да попитам, само от любопитство… — опита се Рамеш да прозвучи равнодушно. — Днес следобед те попитах дали можеш да намериш човек, който би могъл да поговори с нея и да я убеди, че това не е в неин интерес; надявах се това евентуално да промени мнението й и тя реши да откара останките на баба си в Америка, преди да успее да съсипе индийския медицински туризъм. Днес късно следобед ме информираха, че голям брой пациенти са отменили в последния момент назначените операции, и това са били не само американци, а и европейци.
— Отменили са ги, казваш.
— Да, отменили са ги — повтори Рамеш, знаейки, че мозъкът на Шашанк веднага е приравнил отменените случаи със загубените пари.
— Трябва да призная, че този следобед не обърнах голямо внимание на предложението ти — изръмжа Шашанк, — но още сега ще се погрижа за него.
— Мисля, че така ще направиш голяма слуга на индийския медицински туризъм. И в случай че си забравил, тя е отседнала в хотел „Амал палас“.
Глава 23
17 октомври 2007 г.
Сряда, 22:58 часа
Делхи, Индия
— Извинете, сър. — Стюардесата докосна нежно рамото на Нийл Маккългън. — Бихте ли изправили облегалката на седалката си? След няколко минути ще кацнем на международното летище „Индира Ганди“.
— Благодаря ви — каза Нийл и направи каквото му беше казано. Прозя се, изправи седалката и се настани удобно. Въпреки че бяха напуснали Сингапур с час и половина закъснение, те пристигаха само час по-късно. Някак си бяха успели да наваксат трийсетте минути.
— Учудвате ме колко спокойно спите в самолета — каза съседът на Нийл.
— Предполагам, че просто съм извадил късмет — отвърна той.
Двамата се бяха разговорили през първия час от пътуването и Нийл научи, че мъжът е представител на компанията за професионално кухненско оборудване „Вайкинг“ за северозападна Индия. Оказа се интересен човек, разговорът им го накара да осъзнае, че като лекар в спешно отделение знае съвсем малко за света.
— Къде ще отседнете в Делхи? — попита непознатият.
— В хотел „Амал палас“ — отвърна Нийл.
— Искате ли да си поделим таксито? Аз живея в квартала.
— Ще дойде да ме вземе кола от хотела. Можете да се присъедините, ако желаете, стига да не се налага да чакате за багаж, тъй като аз нося само ръчен.
— Аз също. — Мъжът протегна ръка. — Името ми е Стюърт. Трябваше да ви се представя по-рано.
— Нийл. Приятно ми е. — Той стисна ръката на мъжа. След това се наведе напред и се опита да надникне през прозореца.