Когато попита единия от портиерите на „Амал палас“ как да стигне до „Империал“, той я посъветва, ако обича приключенията, да спре една от жълто-зелените авторикши. Дженифър го прие като предизвикателство и постъпи точно така, особено след като мъжът й каза, че така ще стигне много по-бързо, отколкото с традиционното такси в сутрешния чак пик.
В първия момент се изненада от старомодния външен вид на превозното средство, с трите му колела и липсата на врати. Но когато се настани на плъзгавата пластмасова седалка и рикшата потегли с такава скорост, сякаш участва в състезание, тя промени отношението си. Шофьорът бързо превключи скоростите, Дженифър се люшна и започна да се оглежда за нещо, където да се хване. С увеличаването на скоростта тя започна да се плъзга наляво и надясно, докато шофьорът лавираше между изригващите смрадливи газове автобуси. Последното унижение дойде от една огромна дупка на пътя, която запрати Дженифър във въздуха с такава сила, че главата й се удари в плексигласовия покрив.
Но най-големия ужас изживя, когато шофьорът даде газ, за да се промъкне между два автобуса, приближаващи се един към друг. Без да обръща внимание на възможността да бъде сплескан между двете превозни средства, които бяха петдесет пъти по-големи от рикшата, мъжът изобщо не забави скоростта. В един момент хората, увиснали от вратите на автобусите, можеха просто да протегнат ръка и да се здрависат с Дженифър.
Убедена, че ударът е неизбежен, тя се пусна от страничния парапет и се вкопчи в самата седалка. Затвори очи и стисна зъби в очакване на ужасен трясък. Нищо такова не се случи. Вместо това се разнесе скърцането на автобусните спирачки и превозните средства забавиха скорост пред светналите червено светофари. Дженифър отвори очи. Шофьорът на рикшата, който можеше да спре много по-бързо от тях, излетя пред двата автобуса и чак тогава натисна собствените си спирачки.
В момента, в който рикшата спря, тя беше веднага заобиколена от тълпа боси, мръсни деца, облечени в дрипи, на възраст от три до дванайсет години, които протягаха напред левите си ръце, а с десните сочеха устата си. Някои от по-големите момичета носеха бебета.
Дженифър се сви навътре, гледайки тъжните им, тъмни очи. Тя погледна към шофьора за помощ, притеснена, че ако им даде някакви пари, ще се стигне до бой. Но мъжът не помръдна, дори не се обърна. Само форсираше от време на време двигателя при изключен амбреаж.
Поразена от тази крайна бедност, Дженифър бе едновременно отвратена и изумена, че индуизмът, с неговите разбирания за пунарджанма и карма, може да се помирява с такива контрасти и несправедливости.
За нейно огромно облекчение светофарите светнаха зелено и роякът авторикши, скутери, мотоциклети, автобуси, камиони и коли се юрна напред, без да обръща внимание на децата, които трябваше да хукнат с всички сили, за да избягат от превозните средства.
Пътят от „Амал палас“ до „Империал“ наистина беше кратък, но след като Дженифър плати на шофьора и тръгна към входа на хотела, тъй като човекът й каза, че не му е позволено да влиза на територията му, тя се почувства физически и психически така, сякаш е участвала в маратон. На всичко отгоре имаше главоболие, вероятно от дизеловите изпарения, които беше принудена да диша.
Когато се приближи до хотела, тя изпита възхищение от сградата, излъчваща колониална аура, но не и от заобикалящия я терен. В известен смисъл мястото напомняше за болница „Кралица Виктория“, тъй като се намираше сред доста непривлекателни търговски обекти.
Дхавал Наранг смяташе, че има най-хубавата работа на света, защото през повечето време просто седеше и играеше карти с още няколко души, които работеха за Шашанк Малхотра. Когато го потърсеха да свърши нещо, то винаги беше интересно и често доста трудно. Сегашната му задача не беше по-различна. Трябваше да се отърве от млада американка на име Дженифър Ернандес. Трудната част беше, че нямаше представа как изглежда тя. Знаеше само, че е отседнала в хотел „Амал палас“. Не беше известно колко време ще остане там, така че той не разполагаше с достатъчно време да я наблюдава и да проучи навиците й. Заповедите на Шашанк бяха да приключи бързо.