Леко обезкуражен, Дхавал се върна във фоайето и се приближи към гишето за транспортни услуги. Служителят на хотела, който отговаряше за него, се наричаше Самарджит Рао. Сам, както го наричаха всички, получаваше тайно заплата от Шашанк Малхотра. Когато разни бизнесмени му идваха на гости в Делхи, Шашанк обикновено ги настаняваше в „Амал“ и често смяташе за важно да знае къде ходят тези хора.
— Господин Наранг — произнесе с уважение Сам. — Намасте. — Сам знаеше кой е Дхавал и с право се страхуваше от него.
— Има една млада жена, доста привлекателна, поне според метрдотела, която е регистрирана тук, в хотела. Казва се Дженифър Ернандес. Познаваш ли я?
— Да. — Сам нервно се огледа. Имаше още няколко служители на хотела, които знаеха кой е Дхавал.
— Някой трябва да ми я покаже. Можеш ли да ми помогнеш?
— Разбира се, сър. Щом се върне.
— Извън хотела ли е?
— Да, видях я да излиза още преди осем.
Дхавал въздъхна. Надяваше се да я види достатъчно рано, за да може когато излезе, да я последва.
— Добре, ще я почакам — рече той. — Ще си взема вестник и ще седна ей там, до стената. — Той посочи няколкото свободни фотьойла. — Когато се появи, ми дай знак.
Събуждането по телефона в осем и петнайсет изтръгна Нийл от дълбокия му сън и той се обади с паника в гласа, без да съзнава точно къде се намира. Но главата му бързо се проясни и той благодари на оператора, след което пъргаво скочи от леглото. Първото нещо, което направи, беше да дръпне завесите и да погледне към замъглената слънчева светлина. Точно под прозореца му беше басейнът, в който плуваха неколцина души. Нийл смяташе да направи същото по-късно през деня. Щеше да се отрази добре на безпокойството и умората от часовата разлика.
С нарастващо нетърпение той се шмугна в банята и се пъхна под душа. Изми си зъбите, среса косата си надве-натри и си облече чиста тениска и дънки. След като се приготви, седна на ръба на леглото и натисна бутона на оператора с треперещ пръст. Идеята му беше да се престори, че се обажда от Лос Анджелис и по време на разговора да се опита да разбере плановете й за деня. След като се сдобиеше с тази информация, щеше да реши как да я изненада.
Като че ли мина цяла вечност.
— Хайде де! — изръмжа нетърпеливо той. Когато отсреща най-накрая се обадиха, той поиска да го свържат с Дженифър. В слушалката се разнесе сигналът на позвъняването. Вълнението му нарастваше, докато очакваше всеки миг да чуе гласа й.
След повече от десетина позвънявания Нийл се убеди, че тя няма да вдигне, затова остави слушалката. След това опита на мобилния й телефон, но още след първото позвъняване се задейства гласовата й поща, което предполагаше, че не го е включила. Затвори. Леко разочарован, започна да обмисля следващата си стъпка. Съществуваше някаква вероятност да е под душа, затова реши отново да й се обади след десетина минути, но през това време просто не можеше да стои на едно място. Взе ключа от стаята си, излезе и се спусна във фоайето. Помисли си, че Дженифър може би закусва в някое от заведенията.
Ресторантът беше почти пълен и докато Нийл чакаше на опашката, за да говори с метрдотела, очите му изучаваха пълните маси. В лявата половина на най-високото ниво, точно до задната стена, се намираше отрупана шведска маса.
Вдясно, няколко нива по-долу, панорамните прозорци гледаха към градината и басейна. Нийл отново изпита разочарование — Дженифър не се виждаше никъде.
— Колко души? — попита метрдотелът, когато дойде редът на Нийл.
— Само един — отвърна той.
Докато метрдотелът взимаше меню, за да го даде на сервитьорката, Нийл го попита:
— Дали случайно не познавате една от гостенките на хотела на име Дженифър Ернандес? Тя е…
— Познавам я — отвърна метрдотелът. — А вие сте вторият, който я търси тази сутрин. Все още не е слязла за закуска.
— Благодаря ви — отвърна обнадеждено Нийл. Сигурно е била под душа преди, когато я беше потърсил. Той тръгна след сервитьорката към една маса за двама до прозореца, но не седна. — Къде е най-близкият телефон?
— В коридора има няколко — отвърна младата жена и посочи с пръст.
Нийл й благодари и забърза натам. Пулсът му отново се ускори, което го изненада. Не очакваше да е чак толкова развълнуван. Дали не беше привлечен по-силно от Дженифър, отколкото беше склонен да признае. Когато операторът вдигна, Нийл отново помоли да го свържат със стаята на Дженифър. Уверен, че този път ще се свърже с нея, той започна да обмисля какво да бъде първото му изречение. Но се оказа, че не се нуждае от такова. Както и преди, телефонът продължи да си звъни.