— Изчакайте да попитам портиерите. Може да си я спомнят. — Сумит излезе иззад гишето и забърза към изхода.
— Държи се така, сякаш му е приятно — рече Нареш, наблюдавайки консиержа през стъклото на врата.
— Винаги — отвърна Лакши. — Да не би младата дама да е направила нещо нередно?
— Нямам право да ви кажа.
Лакши кимна, леко смутен от проявата си на любопитство.
Те наблюдаваха как Сумит и единият от сикхите разговарят, ръкомахайки. След това Сумит влезе вътре.
— Изглежда е отишла до хотел „Империал“, ако говорим за същата жена, а аз съм сигурен, че става въпрос за нея.
Двама британци на средна възраст се приближиха до гишето. Нареш отстъпи встрани. Докато англичаните разпитваха за подходящ ресторант в старата част на Делхи, Нареш обмисляше следващите си действия. Първоначално смяташе да отиде до „Империал“, но след това размисли, осъзнавайки, че е минал близо час, откакто обектът му беше излязъл. Можеше да я изпусне, особено след като никой не беше сигурен, че това е била тя. В крайна сметка реши да остане в „Амал“ с надеждата, че не е излязла за целия ден и скоро ще се върне. Тук поне имаше кой да я разпознае.
— Благодаря ви за помощта — усмихна се англичанката, след като Сумит й подаде листче с резервация за обяд. Щом тя и съпругът й се отдалечиха, Нареш се върна на предишното си място до бюрото.
— Ето какво — каза той. — Ще седна тук, във фоайето. Ако госпожица Дженифър влезе, ще ви помоля да ми направите знак.
— С удоволствие, инспекторе — кимна Сумит.
Лакши също кимна утвърдително.
Дженифър гледаше Рита Лукас, която седеше срещу нея, впечатлена от самообладанието й. Беше слаба, бледа жена, пълна противоположност на съпруга си. Проявяваше някакво срамежливо, отчаяно неподчинение пред лицето на трагедията, която я бе сполетяла.
— Той беше добър човек — каза тя. — Макар да не можеше да контролира апетита си. Опитваше се, трябва да му го призная, но не можеше, въпреки че се срамуваше от вида си.
Дженифър кимна. Явно беше, че жената има нужда от човек, пред когото да сподели. Всъщност, налагаше се впечатлението, че тъкмо Рита е била засрамената и тя го е подтикнала към операцията на стомаха, довела до смъртта му.
По-рано Рита й беше признала, че от болницата се опитали да я притиснат да вземе решение по въпроса за тялото. В началото просто й предложили да го кремират или балсамират, но след това ставали все по-настойчиви. И ако не била разговаряла първо с Дженифър, сигурно щеше да се предаде и да им позволи да го кремират.
— Всъщност онова, което ми повлия най-силно, беше неспособността им да ми обяснят причината за смъртта — каза тя. — Първо говореха за най-обикновен сърдечен удар, после за сърдечен удар и инсулт, а най-накрая за сърдечен удар, предизвикал инсулт. Изглежда не бяха наясно какво точно е станало. Когато предложих да му направят аутопсия, те направо откачиха; е, поне асистентът по случая се вбеси. Хирургът не изглеждаше особено обезпокоен.
— Споменаха ли дали е започнал да посинява по време на сърдечния пристъп? — попита Дженифър.
— Да, хирургът спомена — отвърна Рита. — Каза, че когато започнал да обдишва, посиняването се разнесло, което го накарало да повярва, че ще успее да го реанимира.
Тя замълча за миг, преди да попита:
— А вашите приятели патолози, които идват, за да помогнат в случая с баба ви? Споменахте, че биха могли да погледнат и моя съпруг. Възможно ли е това да стане?
— Все още не са пристигнали, така че не съм разговаряла с тях. Но съм сигурна, че ще се съгласят.
— Ще ви бъда много благодарна. Трябва да знаем причините за нещастния край. Дължим поне това на любимите си хора. А след всичко, което ми разказахте, подозренията ми се засилиха още повече.
— Когато пристигнат довечера, ще ги попитам и утре ще се свържа с вас — обеща Дженифър.
Рита въздъхна и очите й се напълниха.
— Чувствам се ужасно изморена. Може би е по-добре да се прибера в стаята си. За щастие, открих две таблетки ксанакс в чантата си. Точно сега се нуждая от една.
Двете жени се изправиха и спонтанно се прегърнаха. Дженифър се изненада колко слаба беше Рита. Имаше чувството, че ако стисне по-силно, може да счупи някоя кост.
Сбогуваха се във фоайето. Дженифър обеща да се обади на сутринта, а Рита й благодари за това, че я е изслушала. После се разделиха.
Когато излезе от хотела, Дженифър без колебание реши да се прибере в „Амал“ с истинско такси, а не с авторикша.