Но се оказва, че греша, понеже, когато отваря кафявите си очи и ме вижда на прага, устните му се извиват в усмивка. Направо ми секва дъхът.
— Здравей — казва тихичко.
Иска ми се да се втурна към него и да притисна устни към неговите, после да целуна клепачите му и топлото местенце точно зад ухото, но се страхувам да не разместя тръбичките, които стърчат от тялото му. Затова само се приближавам и го хващам за ръката.
Много неща искам да му кажа в този миг, но всичките ми се струват твърде сериозни и мрачни. Вместо това кимам към превързаните му гърди.
— Боли ли?
— Не. Пуснали са ми някакви много качествени медикаменти. Лично баща ти ме уреди.
Насилвам се да се засмея.
— Това е добре. — Разтрепераният ми смях преминава в хлипане.
— Хей — прошепва Ролинс. — Я ела тук.
Той ме притегля в ръцете си. Внимавам да не притисна раната.
— Толкова се радвам, че си добре — промълвявам. Но тези думи ми се струват съвсем недостатъчни. Изобщо не успяват да изразят онова, което всъщност искам да кажа. Накрая все пак намирам подходящите:
— Обичам те.
Ролинс прокарва пръст по челюстта ми и ме придърпва, за да ме целуне. Целувката е нежна и сладка, и съвършена.
— И аз те обичам.
Трийсет и трета
Седя в стаята и стискам една стара снимка, на която сме заедно със Саманта в униформи на момичешката скаутска организация. Сам се усмихва с щърбава усмивка. Трудно ми е да повярвам, че само преди седмица я арестуваха за убийство. Наложи се родителите й да се приберат по спешност, за да внесат огромна сума пари като гаранция. От друга страна, имаше късмет, че изобщо я пуснаха под гаранция. Сега трябва да носи гривна на глезена, която подава сигнал на полицията, ако случайно излезе от къщата. Опитах да й се обадя, но родителите й казаха, че тя не желае да говори с никого.
Доста разсъждавах върху това какво би могло да накара някого да постъпи като нея. Никога, ама никога не би ми хрумнало, че е способна да убие човек. Но като се замисля за всички събития, довели до фаталния инцидент, като че ли по-добре я разбирам.
Получи се нещо като снежна топка, която непрекъснато набираше сила. Първо Скоч й открадна бикините и пусна гадните слухове по неин адрес. За да му отмъстим, ние решихме да го оставим гол и да го зарежем на Аукаут Пойнт. А когато Сам ме видяла да се боричкам с него на ръба на скалата, съвсем изгубила контрол над емоциите си и го бутнала — не за да го нарани, а за да го изблъска от мен.
Вероятно е изпаднала в ужас. Опитала да прикрие постъпката си, като се промъкнала обратно в колата си, преструвайки се, че не знае какво се е случило със Скоч. Смятала е, че сериозно ще загази, ако някой разбере. Така де, чудесно разбирам как се е чувствала. Нали и аз се страхувах от същото.
А когато Скоч излязъл от комата, се уплашила да не каже на някого какво е направила. Доколкото разбрах, задигнала някаква пижама на майка си и се промъкнала в стаята на Скоч, когато се сменяла смяната на сестрите. А Скоч я заплашил, че ще натисне бутона за помощ. Казал, че помни всичко и ще се погрижи да я вкарат в затвора за цял живот.
При обикновени обстоятелства тя не би могла да се мери със Скоч, но след няколкото дни в кома той бил останал без сили. Притиснала възглавницата върху лицето му, колкото да го накара да млъкне. Но когато я дръпнала, той бил мъртъв.
На следващата сутрин, щом научила какво се е случило със Скоч, Реджина отишла право в къщата на Саманта. И без това подозирала какво се е случило, но искала да е сигурна, преди да се обърне към полицията. Но забравила, че бащата на Сам има пистолет. Почти съм сигурна, че Саманта никога не би я застреляла. Може би е смятала да сложи край на собствения си живот, понеже била безкрайно разстроена, задето убила Скоч. Както и да е, знам, че не е лош човек. Просто в един или друг момент бе взела грешно решение и от там нататък всичко бе излязло извън контрол.
Въздъхвам и връщам снимката на бюрото си.
На път за банята виждам, че вратата на Мати зее разтворена. Лидия е вътре, куфарът й лежи отворен на леглото.
— Тръгваш ли си? — питам я.
Тя се обръща, стиснала чифт дънки. Сгъва ги надве-натри и ги пъха в куфара.
— Да, май ми е време. Трябва да се върна и да се опитам да си подредя живота.
Пристъпвам в стаята.
— Джеймс ли имаш предвид?