— Бихме могли да имаме дете, ако наистина го искаш.
Пресегна се и взе ръката на Елайза в своята. Тя забеляза с известно раздразнение, че дори не му се наложи да изгаси цигарата си заради тази маневра, толкова умело я владееше. Беше пропушил на четиринайсет години, защото тогава това го правеше да изглежда готин и мъжествен. Сега, двайсет години по-късно, продължаваше да пуши по същата причина.
Тя дръпна ръката си и избегна отговора с думите:
— Бих искала чаша чай.
Чай ли? Боже, вече започваха да й се искат разни неща. Елайза никога не си поръчваше чай. Дали вече не бяха оплескали работата? На какво се дължаха резките промени в настроението й напоследък? Господи, по дяволите, мамка му!
Чудесно, няма що!
Тя прочете мислите му.
— Не съм.
— Не?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да.
Пауза. Ако Елайза умееше да отгатва чувствата на Грег, щеше да си даде сметка, че паузата се дължи на разочарование.
— Все пак, щом искаш чай…
Той стана и се запъти към бара. Да можеше животът да е толкова простичък: тя иска чай и ще бъде щастлива, щом го получи. Докато вървеше към бара и към синьора Бианки, Грег се опита да прецени как е най-уместно да преговаря за чаша чай в италианско кафене, което поне в очите на синьора Бианки се равняваше на предателство.
Всъщност колко кофеин има в чая?
5.
Кой, за бога, сядаше в тези мърляви кафенета, които всъщност по нищо не се различаваха от най-обикновени кръчми, зачуди се Марта, докато минаваше покрай кафене „Бианки“, тикайки количката на Мейси. Тежката дървена врата внезапно се отвори и изкашля навън облак цигарен дим. Млада жена се втурна на улицата и изтича покрай Марта и Мейси. Явно закъсняваше. Сигурно за подписа в бюрото за безработни, помисли си Марта, но веднага съжали за тази мисъл. Предположението, че жената е безработна, беше твърде сурово и надменно, при това не непременно вярно. Само защото беше — погледна часовника — си десет без петнайсет сутринта, това не означаваше непременно, че момичето е безработно. Опита се да разсъждава положително. Имаше най-различни неща, с които една жена може да си изкарва прехраната. Може би работеше на смени или като продавачка в магазин. Може би сряда бе почивният й ден, ако е служител в търговската мрежа — вероятно се налага да работи в съботите, така че трябва да има почивен ден през седмицата. Забеляза, че обувките на жената (макар да бяха ужасен модел с квадратни токове, които издаваха вкуса на притежателката си) бяха поне чисти. Тя винаги забелязваше обувките на хората.
Обувките бяха на Елайза. На собствената й сестра.
— Елайза! — извика Марта, макар да не обичаше да крещи.
Елайза се извърна. Раздразнението й премина, когато позна сестра си и племенницата си. Втурна се обратно към тях, притисна Марта в силна прегръдка и лепна звучна целувка върху мократа от сълзи бузка на Мейси.
— Марта, страшно се радвам да те видя! — засия тя. — Не идваш често насам.
Макар двете жени да живееха на около километър една от друга (Елайза в Шепърдс Буш, а Марта — в Холанд Парк), разликата между двата квартала беше от земята до небето. В Шепърдс Буш беше пълно с магазини с намалени стоки, с пунктове за приемане на конни залагания и продавачи на лотарийни билети. Холанд Парк представляваше живописна смесица от скъпи цветарски магазини и зашеметяващи сладкарници. Елайза имаше пълно основание да се учудва, че среща Марта едва ли не на прага на дома си.
— Когато ти бяхме на гости за последен път, забелязах магазина за индийски сари и исках да разгледам по-добре платовете — да видя цветовете, да открадна някоя идея нали разбираш? — обясни Марта.
— Проект „Дом на мечтите“ в действие, а? — попита Елайза. Знаеше, че този проект на сестра й вероятно е единственото нещо, което може да я накара да се престраши да дойде в квартала. Марта, Майкъл и децата бяха посещавали Елайза в апартамента на Грег само три пъти, макар че тя живееше там от четири години. Елайза ходеше поне веднъж седмично, а понякога три-четири пъти. Много добре й бе известно мнението на Марта. Шепърдс Буш не е подходящо място за деца. Смяташе, че Марта е снобка и се държи прекалено покровителствено, а тя смяташе, че Елайза е безотговорна и е в опасност. Двете много се обичаха.